Намерената душевност

Лекота на словото, свобода на изказа и жажда за онази любов - истинската откривам в събраните разкази „КАРАНТИНА“. Търсене на отговори за смисъла на битието, обръщане към същността на въпроса: „Кой съм аз?“, „Защо хората сме отчуждени толкова много един от друг, а машините сме програмирали да проявяват чувства?“, „Как би се отразило това на следващите поколения в близко бъдеще?“ са теми, които вълнуват авторката. Прочетох на един дъх книгата. Спомних си отново чудния свят на възможната реалност.  

Почувствах се подмладен и способен да откривам нови светове. Всеки разказ ме изпращаше на пътуване към оная юношеска мечтателност, която търси истината за себе си и заобикалящия свят, но вече от гледната точка на опита и помъдрялата душевност. Мина притежава умение и талант да създава фантастични истории. Тя успява да вдъхновява с излъчваната  позитивна енергия, колкото и мрачен да е някой сюжет. 
Разказите и са като сънища, оставили спомен от нещо преживяно и лично изстрадано, към които се насочват търсещите своята душевност. Всеки любител на фантастичния жанр би се спрял, привлечен от миговете на пленителен блян. Пред очите ми преминават прояви на човещина по време на прочитането на „КАРАНТИНА“.  
Благодарен съм на шанса, че се докоснах до нещо толкова интимно и съкровено, толкова ранимо, но същевременно устояло на стихиите на времето, като душата на една поетеса, израстнала в разказвач на истории. Пожелавам от сърце успех на една приятелка, на една писателка, на една мечтателка, която най-после е намерила себе си и своето призвание! На добър час! 

Момчил Димов - пиател