Дрънна чашата ѝ за наздраве и изчезна. Джулия видя как той се отдалечава заедно с всички погледи. Отиде при съпругата си, която се обърна и високомерно ѝ махна. Пасажът го следеше в готовност да се отправи, накъдето той посочи. Жените мигаха с изкуствените си мигли и въздишаха. 
           Изведнъж всичко замръзна. Цялата сцена на блясък застина. Джулия размърда ръка и „да, можеше да се движи“. Вдигна чаша и отпи. Огледа се. Имаше чувство, че се намира на дъното на замръзнало езеро. „Горките рибки!“ – помисли и тръгна през вдървените фигури. Заразглежда вцепенените в екзалтация лица. Дори не премигваха. Доближи до блок масата. Взе си хапка със скариди. „Беше вкусна!“ Барманът застинал, държеше в ръка щипка с кубче лед. Две капки се спускаха, замръзнали във въздуха, готови да паднат. 
            Джулия не можеше да откъсне поглед. За пръв път виждаше капки лед. Докосна ги и усети вода по пръстите си. 
           Всичко се раздвижи. Шумът нахлу. Танците, разговорите и усмивките обзеха отново пространството. 
            Джулия се прибра вкъщи и си легна. Беше едва 22:30 часа, но се чувстваше ужасно уморена. Заспа и цяла нощ се въртя. Сънува накъсани неясни сънища. Плуваше сред рибите. Пасажът изведнъж се разбяга. Тя се огледа в едната и другата посока и върху нея падна мрежа. Започна да рита и маха с ръце, но все повече се оплиташе. Ярка светлина я събуди. Слънцето грееше в очите ѝ. Завъртя се за да го избегне, но не можа да заспи отново. Чувстваше се отпаднала. Стана и реши да се затвори вкъщи и да почива.  Сготви си и цял ден гледа филми. 
            Дъщеря ѝ се обади.
          – Да си идвам ли вече? – попита  Ива. 
          – Остани, моля те, и днес при баща си. Чувствам се много отпаднала. 
          – Добре! Как изкара вчера? 
          – Тъпо! – отвърна Джули. 

            Следващата нощ не спа. Когато погледна часовника, беше 5:00 часа. Чувстваше болки по цялото си тяло. Дочака утрото, едва стана и влезе под топлия душ. Приготви си чай и седна пред телевизора. Усети челото си да гори и осъзна, че се е заразила. 
            Измери си температурата. Беше 38,8 градуса. 
          – По дяволите! – изруга.  
            Изчака да стане 9:00 часа и се обади на бившия си съпруг: 
          – Не пускай Ива, разболях се! 
          – Чакай! – попита той. – Искаш ли да ти донеса лекарства и нещо за хапване?
          – Да, моля те! Купи от онези хапчета, които рекламираха.
​