top of page

СЪЮЗЪТ

роман - фантастика, антиутопия

       Скоро баща му изпадна в страхова невроза и трябваше да влезе в санаториум. Малко след това майка му напълно се депресира и го последва. 

Колкото и да им говореше Елтън, не успя да ги убеди, че това е най-прекият път тотално да полудеят или... Да, те умряха след една година.

 

 

       Автомобилът доближи широко асфалтирано пространство с оформени шест ленти за движение. Изоставени кабинки с накацали на тях гарвани стояха до всяко платно. Вратите им се блъскаха от вятъра, показвайки, че са празни. Надпис в овална форма висеше над цялото пространство „Генеландия“. Елтън намали, за да премине металните прагове на бившата граница и продължи в следващата държава.

 

***

 

       - Да приветстваме новия почетен сенатор на Възвишения ни Съвет! – в кръглата зала бяха насядали всички сенатори на новосформирания Управителен Съвет на Съюза. Белите им тоги се отразяваха в огледалния таван.

   Бурни аплодисменти приветстваха Джей Макенроу, който стана от задните редици и зае мястото на трибуната. Направи лек поклон и заговори:

       - Благодаря Ви за радушния прием! Вълнението ми, че градим човешката история, е огромно!

       - Джей, моля да обясниш основните параметри на програмата, с която спечели нашето доверие! – подкани го Емет Уайът - председател на Съвета. Някъде по медиите беше написано, че скоро навършил петдесет, но единствено бялата му коса го издаваше. Тялото, осанката, лицето му говореха за мъж с жилав нрав и воля. Малките му дръзки очи пронизваха всеки, който се изправеше пред него. Говореше малко, но всяка произнесена дума удряше като гумен чук по метална плоча.

       Джей не беше и мечтал, че само на тридесет, ще стане почетен член на правителството на новата държава. Откакто карантината влезе в живота му, не спираше да мисли за решения, които могат да направят света по-хубав.

       - Щитът, както знаете, е част от проекта за освобождаване на населението от изолацията. Той ще ни даде защита от вирусите и ще можем да премахнем всички закони за социална дистанция. Освен това ще възродим раждаемостта. Хората ще могат отново да са близки. Ще им върнем работата и дребното предприемачество. Оттеглянето на всички роботи от сервизните дейности би възбудило активността. Те биха могли да останат в служба на правителството. По този начин ще решим и проблема с агресията, появила се по този въпрос.

       - Това е ход назад! Автоматично ще снижи прихода на Съюза. – включи се представителят по икономическите въпроси.

       - Възразявам! – прекъсна го Джей, нарушавайки протокола за изказвания на сенаторите. Из залата се разнесе шум, но той не разбра за нарушението си, тъй като му беше първото участие на официално събрание на Съвета. Без да се колебае натисна един от бутоните пред себе си и на голям екран се появи диаграма с цифри. – Направили сме изчисления, които показват, че може да задържим приходите, вдигайки активността на населението. Трябва да отчетем и ефекта на оптимизма, който ще доведе до редица странични ползи...

Председателят на Съвета - Емет Уайът клатеше утвърдително глава. Обичаше дръзките хора, които разтърсваха статуквото. Самият той почти винаги беше в отявлена съпротива срещу тромавия бюрократичен апарат на Ендро съюза, който отчасти се прехвърли и в новата държава.

       - На първо време ще запазим минималния задължителен доход, а след като се събуди икономиката ще преценим дали да го премахнем. – като новоприет сенатор, Джей не знаеше допустимото време, в което може да говори пред Съвета. Емет очевидно го подкрепяше и секретарят, следящ спазването на протокола, не натисна звънеца, означаващ край на изказването.

       - Не мога отново да не се намеся! – чу се гласът на млад мъж около четиридесетте. Той стана от предните редици. Беше министърът по екологичните въпроси. – Продължавам да твърдя, че биощитът ще замърси въздуха, водата, земята и само може да предполагаме какви ще са последиците за здравето и изхранването на населението.

       - Нали вече говорихме за това! – прекъсна го председателят. – Биотех ще следи показателите и ще има готовност.

Министърът по екологичните въпроси отново настоя с вдигната ръка и продължи:

       - Ще имаме проблем и с електроенергията.

Емет нямаше търпение да го изслуша и приключи дискусията:

       - Ще решаваме проблемите един по един. Сега е най-важно да спуснем щита. Както сме обявили, приемаме всички Ендро граждани от бившите разпаднали се държави до края на месец Септември. След това затваряме границите.

 

       Джей се прибра вкъщи и намери Луиза на терасата. Тя седеше на широкия перваз и събираше последните слънчеви лъчи. Бяха се преместили в Кулата, откакто той официално встъпи като член на Управителния Съвет. Освен дом за всички висши сенатори, Кулата беше и символ на новата държава. Висока и сияеща, издигаща се в центъра на мегаполиса, тя излъчваше посланията на Съюза. По дигиталните ѝ стени се въртяха слогани на правителството и новини от последните часове.

 

       Джей приближи с две чаши шампанско към съпругата си и нежно я целуна.

       - Да празнуваме! – изрече той.

Тя, без да отпива, остави чашата на перваза и плавно се извърна към залеза.

       - Не се ли радваш? – попита Джей.

Луиза погледна вибриращите мехурчета и отпи.

       - Какво има? – гласът му звучеше нежно.

       - Щитът! – тя въздъхна и го погледна. Джей не можеше да разбере как очите ѝ променят цвета си. Сега изглеждаха тъмни, дори кафяви.

       - Нали сме говорили? – той опита да приключи темата.

       - Нямам добро предчувствие. – продължи Луиза и гласът ѝ, въпреки че тих го пронизваше. Тя стана от перваза и влезе в стаята. Седна на широкия плюшен диван в хола и разпиля оранжевите си коси по облегалката.

Джей прибра изоставената ѝ чаша вино и влезе след нея.

       - Съюзът е добро, Луизи, нали говорихме!

Без да продума тя стана и влезе в банята.

Джей я последва и видя, че пълни ваната.

       - Какво правиш?

       - Имам нужда от вода. – отвърна тя.

       - Но няма ли да ходим на приема?

       - Аз, не! – отвърна тя и започна да се съблича.

       Джей извърна гръб и не след дълго се чу затварянето на външната врата.

 

 

​***

 

       - Спазвайте социална дистанция до проверката на Вашия здравен статус! – предупреждаваха металните гласове на роботите, следящи опашката.

Сюзън влезе и постави пръст на маркираното място. Усети леко пробождане и след секунди екранът пред нея светна: „Тест отрицателен, продължете напред“.

Преди да влезе погледна към Елтън. Той стоеше пред съседния вход. Усмихна ѝ се нежно и кимна. Сюзън пристъпи и се озова сама в бял коридор. Въздухът беше примесен с дезинфектант, от който дишаше трудно. Извърна поглед нагоре и видя металния таван със ситни дупки. Навсякъде грееше бяла стерилна светлина.

Зелени светещи стрелки на пода показваха посоката напред. Сюзън ги последва и стигна до надпис: „Влезте в кабината“. Щом прекрачи, вратата зад нея се затвори. Помещението бе малко с легло, мивка и тоалетна. Беше чувала за изолаторите, но не си ги представяше толкова подтискащи. Целият ѝ багаж беше иззет още в приемната. Потръпна от спомена за металния глас, който ѝ заповяда:

       - Оставете всички вещи в дезинфекционния панел. Съблечете всичко и влезте под душа.

„Дали щеше да се чувства по-добре ако не робот, а човек ги бе изрекъл?“

Докосна нощницата. Материята приличаше на мека хартия. Краката ѝ бяха обути в платнени терлици. На леглото имаше повдигната част, където се предполагаше да сложи главата си, когато легне. „Дали въобще ще мога да мигна тук?“. Тоалетната беше отделена с ниска преграда.

       - Колко мило! - произнесе на себе си.

Метален звук прокънтя в кабината и я стресна:

       - Добре дошли в Съюза. Ще останете тук 24 часа за допълнителни проверки и дезинфекция.

На стената изплува светлинно табло с текст и запис от човешки глас го зачете:

„Намирате се в преходна зона.

Запазете спокойствие и следвайте инструкциите!

       В следващите 24 часа ще Ви бъдат направени допълнителни изследвания.

       В случай, че имате резултат „отрицателен“, ще продължите към зона номер две. При „положителен“ - ще бъдете препратени към зона нула.“

       След това гласът утихна и на екрана остана надпис:

       Изберете програма:

       1 - игри

       2-  филми

       3 - образование

       4 - изкуство

       5 - за Съюза

bottom of page