Kaрантина

22.03.2020
фантастичен разказ

         – Трябва да е тук! – промърмори на себе си, спря се и се огледа.
             Голяма метална врата се издигаше в сутерена на бившата административна сграда. Приближи се и потропа. Не се чуваше ни звук, ни движение отвътре.
             Чарли повтори и тогава малко прозорче над портата се открехна.

​         – Син на свободата! – произнесе той, след което се чу шум от отключване.
             Едра жена със забрадка и сив костюм го покани да влезе. Чарли прекрачи входа и се озова в тъмно тясно предверие. Вратата зад него се захлопна и железни резета я заключиха.
          – Влез в кабината! – изрече жената и му посочи странично помещене, осветено в бяла луминисцентна светлина. – Стъпи на огражденията и постави ръце на обозначените места!
             Чарли усети как метална ръкохватка обгърна дясната му китка и животомерът падна. След това последва леко пробождане в единия от пръстите му и на екрана пред него излезе надпис: „Тест отрицателен.“
             Светлината угасна.
          – Заповядай! – каза жената и посочи следващата врата.
             Влязоха в огромно помещение с висок таван, приличащо на ресторант от близкото минало. Хората, насядали по масите, говореха тихо. 
​​
             Джейн изпрати ново съобщение: „Там ли си?“
             “Все още, да!“ – отвърна Джейк.
             „Какво имаше предвид онзи ден?“
             „Това, което казах.“ – отвърна Джейк.
              Джейн отново се почувства объркана и замлъкна. Започна да пише, но после се отказа.
             „Причинявам ли ти неудобство?“ – момчето сякаш беше прочело мислите ѝ.
             „Не е ли опасно?“ – осмели се да попита Джейн.
             „Не!“
             „А заразата?“
             „Вирус отдавна няма!“
             „Това са слухове!“
             „Не са!“
              Връзката прекъсна.​
              Джейн си сипа чаша бърбън и седна пред телевизора. Светлината навън си беше отишла. Завесите ограждаха чернотата с бляскавите си сатенени нишки. Изкуственото осветление леко притъмня.
             Скоро младата жена заспа и стара машина с вагони, тракащи по релсите, изплуваха в съзнанието ѝ. В купето, облечено с дървена ламперия и червен плюш, седяха още трима пътници. Тя стоеше свита до прозореца и ​неясно защо се страхуваше. Вратата шумно се отвори и в купето влезе Джейк. Без да пита, той седна до нея.
             Джейн се събуди изпотена. Погледна часовника. Показваше 2:30 часа. Не можа повече да заспи. В ума ѝ ехтеше звукът от движещия се влак. Мислеше само за усмивката на Джейк.

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

услуги за самоиздатели

services for self publishing authors

мина-бяло.png