Kaрантина

22.03.2020
фантастичен разказ

         – Трябва да е тук! – промърмори на себе си, спря се и се огледа.
             Голяма метална врата се издигаше в сутерена на бившата административна сграда. Приближи се и потропа. Не се чуваше ни звук, ни движение отвътре.
             Чарли повтори и тогава малко прозорче над портата се открехна.

​         – Син на свободата! – произнесе той, след което се чу шум от отключване.
             Едра жена със забрадка и сив костюм го покани да влезе. Чарли прекрачи входа и се озова в тъмно тясно предверие. Вратата зад него се захлопна и железни резета я заключиха.
          – Влез в кабината! – изрече жената и му посочи странично помещене, осветено в бяла луминисцентна светлина. – Стъпи на огражденията и постави ръце на обозначените места!
             Чарли усети как метална ръкохватка обгърна дясната му китка и животомерът падна. След това последва леко пробождане в единия от пръстите му и на екрана пред него излезе надпис: „Тест отрицателен.“
             Светлината угасна.
          – Заповядай! – каза жената и посочи следващата врата.
             Влязоха в огромно помещение с висок таван, приличащо на ресторант от близкото минало. Хората, насядали по масите, говореха тихо. 
​​
             Джейн изпрати ново съобщение: „Там ли си?“
             “Все още, да!“ – отвърна Джейк.
             „Какво имаше предвид онзи ден?“
             „Това, което казах.“ – отвърна Джейк.
              Джейн отново се почувства объркана и замлъкна. Започна да пише, но после се отказа.
             „Причинявам ли ти неудобство?“ – момчето сякаш беше прочело мислите ѝ.
             „Не е ли опасно?“ – осмели се да попита Джейн.
             „Не!“
             „А заразата?“
             „Вирус отдавна няма!“
             „Това са слухове!“
             „Не са!“
              Връзката прекъсна.​
              Джейн си сипа чаша бърбън и седна пред телевизора. Светлината навън си беше отишла. Завесите ограждаха чернотата с бляскавите си сатенени нишки. Изкуственото осветление леко притъмня.
             Скоро младата жена заспа и стара машина с вагони, тракащи по релсите, изплуваха в съзнанието ѝ. В купето, облечено с дървена ламперия и червен плюш, седяха още трима пътници. Тя стоеше свита до прозореца и ​неясно защо се страхуваше. Вратата шумно се отвори и в купето влезе Джейк. Без да пита, той седна до нея.
             Джейн се събуди изпотена. Погледна часовника. Показваше 2:30 часа. Не можа повече да заспи. В ума ѝ ехтеше звукът от движещия се влак. Мислеше само за усмивката на Джейк.

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

мина-бяло.png