Любов

фантастичен разказ

шестгодишна възраст. След това според показатели на Тестове по интелектуална насоченост  бяха пренасочвани към подходящ Обучителен дом. След дванадесетата си годишнина  постъпваха в последната „детска“ институция, която осигуряваше подходящия старт в обществото.

          Преходът към тази система беше извършен лесно след отмяна на Закона за единична изолация по време на десетгодишната карантина, по времето на което децата бяха иззети от „Детска грижа“ и родителите съвсем губеха контакт с тях.  

          Даниел влезе в стаята за игра. Групата беше от десет деца на различна възраст от три до пет години. Два робота стояха в противоположните краища и наблюдаваха. Извърнаха светещите си очи към него и Даниел протегна ръка. Единият от роботите сканира животомера му, след което продължи да гледа към малките деца.

          Даниел придърпа едно от столчетата и седна. Малко русо момче остави автолета, с който си играеше и приближи до него.

          - Ти кой си? – попита със сериозен поглед.

          - Даниел.

          Детето сведе поглед към играчката  и продължи да си играе.

          Наближаваше следобед и някои от малчуганите се търкаляха по пода. Даниел си спомни, че по това време в Инкубатора, му се приспиваше след досадната обучителна игра, която му се струваше безкрайна.

          Един от роботите седна на земята, постави голяма плюшена мечка в скута си. Две от децата приближиха и се сгушиха, полагайки глави на играчката. Роботът зарецитира с електронния си глас:„Тихо спят децата, тихо спят цветята, тихо, тихо ще се събудят листата.„

          Даниел не можеше да отдели поглед от милата сцена. За пръв път виждаше подобно машинно поведение.

          Когато се прибра в цяла нощ мисли върху видяното.

 

          Още когато влезе при следващото си посещение в стаята за игра, приближи до робота и каза:

          - Идентифицирай се!

Роботът изрече:

          - Модел Роботех 532, 2090 година.

          - Какво е;„Тихо спят децата, тихо спят цветята, тихо тихо ще събудят листата...?“

          - Песен. – отвърна машинният глас.

          - Кога я произнасяш?

          - При идентифициране на нужда. – отвърна роботът.

          - Нужда от какво? – попита Даниел.

          - От песен.

          В този момент едно от децата хвърли малка плюшена играчка на пода и започна да скача върху нея. Роботът, с който Даниел контактуваше, се втурна и вдигна играчката. С железните си ръце оправи ушите на плюшения заек и го подаде отново към детето, изричайки:

          - Боли го!

          „Какво по дяволите е това?“ – помисли Даниел.  Роботът зае наблюдателна позиция към децата и застина. Даниел погледна очите му. Липсваше онова хубаво присветкване, което помнеше у 322, но изглеждаше по странен начин мил.

Когато се върна в каютата си в Стартера, затърси в публичната база на Роботех „Модел 245 322 532“. Резултатът гласеше: „Проектиран в  експериментална лаборатория на Роботех от Зоран Кох.“

          Даниел копира името и го въведе ново търсене. На монитора излезе статия със заглавие: „Къде е професорът?“ Даниел зачете, че Кох е изчезнал преди година. В края на статията в един ред пишеше: „Единствената серия роботи , която Кох успя да завърши е 532“ .

Даниел отвори „Формуляр – молба за посещение на Роботех“. Беше се записал като желаещ за стажантска програма и това му позволяваше да посети завода за демонстрационна среща. Нямаше търпение да му насрочат дата.

Когато получи бърз отговор, се зарадва. Явно се дължеше на добрия му успех в последната година. След два дни автолет на Роботех дойде да го вземе.             

На посетителския вход го посрещна усмихната млада жена. Представи се:

          - Екскурзовод за стажанти.

 

          Казваше се Жана. Даниел едва успяваше да следва енергичните ѝ жестове, показващи дисплеи, на които светваха видеа с различни етапи от производството на роботи. Намираха се в бяла демонстрационна зала. Отпред стъкло ги делеше от същинската производствена работа.

Даниел гледаше как метални ръце с прецизни движения следват поточната линия. Човек с бял костюм и шлем на лицето премина и бавно погледна в един от мониторите.

          - Имате ли въпроси? – попита Жана.

          - Да, - каза Даниел преглътна и продължи – искам да попитам за експерименталната лаборатория. Каква е нейната цел?

          - Тя е създадена от професор Кох, докато беше тук. Той имаше идея „да социализира роботите“. Да им въведе протоколи за човешко общуване. Но единственият модел, който създаде е 532 и в него е въведено само „Допълнителна учтивост“. Иначе всичко друго е еднакво с предишната версия.

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

мина-бяло.png