шестгодишна възраст. След това според показатели на Тестове по интелектуална насоченост  бяха пренасочвани към подходящ Обучителен дом. След дванадесетата си годишнина  постъпваха в последната „детска“ институция, която осигуряваше подходящия старт в обществото.

          Преходът към тази система беше извършен лесно след отмяна на Закона за единична изолация по време на десетгодишната карантина, по времето на което децата бяха иззети от „Детска грижа“ и родителите съвсем губеха контакт с тях.  

          Даниел влезе в стаята за игра. Групата беше от десет деца на различна възраст от три до пет години. Два робота стояха в противоположните краища и наблюдаваха. Извърнаха светещите си очи към него и Даниел протегна ръка. Единият от роботите сканира животомера му, след което продължи да гледа към малките деца.

          Даниел придърпа едно от столчетата и седна. Малко русо момче остави автолета, с който си играеше и приближи до него.

          - Ти кой си? – попита със сериозен поглед.

          - Даниел.

          Детето сведе поглед към играчката  и продължи да си играе.

          Наближаваше следобед и някои от малчуганите се търкаляха по пода. Даниел си спомни, че по това време в Инкубатора, му се приспиваше след досадната обучителна игра, която му се струваше безкрайна.

          Един от роботите седна на земята, постави голяма плюшена мечка в скута си. Две от децата приближиха и се сгушиха, полагайки глави на играчката. Роботът зарецитира с електронния си глас:„Тихо спят децата, тихо спят цветята, тихо, тихо ще се събудят листата.„

​

          Даниел не можеше да отдели поглед от милата сцена. За пръв път виждаше подобно машинно поведение.

          Когато се прибра в цяла нощ мисли върху видяното.

          Още когато влезе при следващото си посещение в стаята за игра, приближи до робота и каза:

          - Идентифицирай се!

Роботът изрече:

          - Модел Роботех 532, 2090 година.

          - Какво е;„Тихо спят децата, тихо спят цветята, тихо тихо ще събудят листата...?“

          - Песен. – отвърна машинният глас.

          - Кога я произнасяш?

          - При идентифициране на нужда. – отвърна роботът.

          - Нужда от какво? – попита Даниел.

          - От песен.

​

          В този момент едно от децата хвърли малка плюшена играчка на пода и започна да скача върху нея. Роботът, с който Даниел контактуваше, се втурна и вдигна играчката. С железните си ръце оправи ушите на плюшения заек и го подаде отново към детето, изричайки:

          - Боли го!

          „Какво по дяволите е това?“ – помисли Даниел.  Роботът зае наблюдателна позиция към децата и застина. Даниел погледна очите му. Липсваше онова хубаво присветкване, което помнеше у 322, но изглеждаше по странен начин мил.

Когато се върна в каютата си в Стартера, затърси в публичната база на Роботех „Модел 245 322 532“. Резултатът гласеше: „Проектиран в  експериментална лаборатория на Роботех от Зоран Кох.“

          Даниел копира името и го въведе ново търсене. На монитора излезе статия със заглавие: „Къде е професорът?“ Даниел зачете, че Кох е изчезнал преди година. В края на статията в един ред пишеше: „Единствената серия роботи , която Кох успя да завърши е 532“ .

Даниел отвори „Формуляр – молба за посещение на Роботех“. Беше се записал като желаещ за стажантска програма и това му позволяваше да посети завода за демонстрационна среща. Нямаше търпение да му насрочат дата.

Когато получи бърз отговор, се зарадва. Явно се дължеше на добрия му успех в последната година. След два дни автолет на Роботех дойде да го вземе.             

На посетителския вход го посрещна усмихната млада жена. Представи се:

          - Екскурзовод за стажанти.

          Казваше се Жана. Даниел едва успяваше да следва енергичните ѝ жестове, показващи дисплеи, на които светваха видеа с различни етапи от производството на роботи. Намираха се в бяла демонстрационна зала. Отпред стъкло ги делеше от същинската производствена работа.

Даниел гледаше как метални ръце с прецизни движения следват поточната линия. Човек с бял костюм и шлем на лицето премина и бавно погледна в един от мониторите.

          - Имате ли въпроси? – попита Жана.

          - Да, - каза Даниел преглътна и продължи – искам да попитам за експерименталната лаборатория. Каква е нейната цел?

          - Тя е създадена от професор Кох, докато беше тук. Той имаше идея „да социализира роботите“. Да им въведе протоколи за човешко общуване. Но единственият модел, който създаде е 532 и в него е въведено само „Допълнителна учтивост“. Иначе всичко друго е еднакво с предишната версия.

- 2 -     

следваща страница >