Всички зашумяха. Ярка жълта пръчица с пискливо гласче извика:

          - Вижте навън призраците!

          Крис погледна високомера, който показваше Междинно Ниво или както той го наричаше Ниво Едно. Асансьорът автоматично спря. Крис погледна датчика за капацитет. Показваше максимум.

          Зелената продълговата душа беше извила горния си край като пружина и се люлееше нагоре-надолу. В един миг спря, разтегна се, достигайки отново тавана и продума:

          - Ами ако го пуснем тук?

          - Нямам право да отварям вратите без причина. – автоматично отговори Крис.

          - Каква причина ти трябва? – попита плътният глас на едрия син облак.

          - Някой да слиза или да се качва. Нашият курс е за Ниво Две и нямаме място за други пътници.

          -  Щом е с нас, значи ли, че е умрял и вече го няма на земята? – с тихият си глас се намеси оранжевата душа.

          - Така излиза! - отвърна синият облак. - Но аз не искам са го срещна в някой от следващите си животи.

          - Това не е наша работа! - отвърна зелената продълговата фигура - Не може да се месим в Неговите дела.

          - Да, но вижте, ако случайно го изпуснем тук, ще се лута безобидно като призраците между земята и ...

          Синият облак проточи част от себе си нагоре и продължи:

          - Хайде, момче, да се отървем от него и да се качваме!

          Крис отново почеса темето си.

          - Но как ще отчета неоторизирано отваряне? Аз съм нов и...

          - Като грешка, случайна. - продължи синия облак, увеличавайки горната си част за сметка на долната. Сякаш тънко коланче го беше пристегнало.

          - Мисля, че идеята е добра! - каза зелената продълговата фигура, която още повече се беше разтегнала и пълзеше по тавана.

          - Мъжът ми почина от корона вирус, а аз на погребението му получих инфаркт! - тълпата се разтвори и две кръгли облачета едното с оранжев, а другото с блед зелен цвят стояха долепени едно с друго.

          Крис се изкашля и тихо каза:

          - И аз се споминах от него! Бях един от изследователите с неуспешни опити за ваксина и се заразих. Реших, че не заслужавам да ида горе и за това станах доброволец за асансьора.

          Всички замълчаха.

​

          Оранжевата душа изохка:

          - Не трябва да се виниш, момче! Защо не си дойдеш горе? А и после в следващия живот може да продължиш...

          - Чакай, чакай! Нали гадината е мъртва, какво да продължава! – възропта синият облак.

 

          В този миг червено-лилавата мухичка кацна на вратите. Крис натисна бутона и те се отвориха. Топчицата излетя навън. Отдалечавайки се, тя изгуби цвят и стана прозрачна.  Малко призрачно дете побягна след нея и подскочи да я хване. Тя премина през ръката му и се изгуби.  Асансьорът потегли нагоре.