Целунало малкото момче момичето с лице, обсипано от лунички и изрекло:

                - Нося ти подарък

В скритите си зад гърба ръце стискало красиво шарено топче.

                - Дай ми го! - казало с нетърпение момичето, избърсвайки целувката от бузата си.

Протегнало момчето напред ръка, свита в юмрук, но в момента в който я отворило, силен порив на  вятъря разлюлял ръката му и топчето паднало и се търкулило.           

                Хуканали децата да го гонят, но не успели да го стигнат. Подскачало топчето и станало по-цветно и бляскаво.

                Хванал го младежът избърсал го от праха и си казал:

                - На Мария ще го дам!

Поставил го в цветна кутия и го поднесал. Щом отворила, девойката, усетила бутване по рамото си, обърнала поглед и видяла друг младеж, който изрекал:

• Извинявай.

                В този момент изтървала топчето. То заподскачало отново, отдалечило се, променяйки се в малко стъклено камъче.

                Намерил го мъжът и видял в него приказни отблясъци. Поставил го в малка плюшена кутийка, коленичил и го поднесал на любимата си:

                - Ще станеш ли моя съпруга?

                Погледнала го тя и рекла:

• Та това е обикновено сиво камъче.

Изпуснал го мъжът, то се тръкулнало и паднало в шахтата. Водите на канала го отнесли до брега на морето.

 

                Настъпвайки го старецът го вдигнал, избърсал го от пясъка и го заразглеждал под лъчите на слънцето.

                - Какво намери, мили? - попитала старицата, току що излязла от морето.

                - Чудно камъче! – отвърнал старецът. Стиснал го в юмрука си протегнал слабата си немощна ръка към възрастната жена. Тя стиснала затворената му шепа и го целунала.

                - Най-хубавият подарък са миговете ми с теб! – прошепнала тя.

                В този момент старецът отворил длан и от там обратно в морето се търкулил красив диамант.

                Усмихнала се Любовта и хвърлила на земята следващота шареното топче.