Целунало малкото момче момичето с лице, обсипано от лунички и изрекло:
- Нося ти подарък
В скритите си зад гърба ръце стискало красиво шарено топче.
- Дай ми го! - казало с нетърпение момичето, избърсвайки целувката от бузата си.
Протегнало момчето напред ръка, свита в юмрук, но в момента в който я отворило, силен порив на вятъря разлюлял ръката му и топчето паднало и се търкулило.
Хуканали децата да го гонят, но не успели да го стигнат. Подскачало топчето и станало по-цветно и бляскаво.
Хванал го младежът избърсал го от праха и си казал:
- На Мария ще го дам!
Поставил го в цветна кутия и го поднесал. Щом отворила, девойката, усетила бутване по рамото си, обърнала поглед и видяла друг младеж, който изрекал:
-
Извинявай.
В този момент изтървала топчето. То заподскачало отново, отдалечило се, променяйки се в малко стъклено камъче.
Намерил го мъжът и видял в него приказни отблясъци. Поставил го в малка плюшена кутийка, коленичил и го поднесал на любимата си:
- Ще станеш ли моя съпруга?
Погледнала го тя и рекла:
-
Та това е обикновено сиво камъче.
Изпуснал го мъжът, то се тръкулнало и паднало в шахтата. Водите на канала го отнесли до брега на морето.
Настъпвайки го старецът го вдигнал, избърсал го от пясъка и го заразглеждал под лъчите на слънцето.
- Какво намери, мили? - попитала старицата, току що излязла от морето.
- Чудно камъче! – отвърнал старецът. Стиснал го в юмрука си протегнал слабата си немощна ръка към възрастната жена. Тя стиснала затворената му шепа и го целунала.
- Най-хубавият подарък са миговете ми с теб! – прошепнала тя.
В този момент старецът отворил длан и от там обратно в морето се търкулил красив диамант.
Усмихнала се Любовта и хвърлила на земята следващота шареното топче.