Зона за ексклузивни читатели

Насладете се на последно написаното от мен

015.jpg

Поезия от Мина
Написани по различни поводи, за пръв път споделям събрани на едно място някои от стихотворенията ми. 

Очаквайте и следващите. 

 

За една нощ

Две тела в едно вплетени

докосват се близост търсещи. 

Във вселената откъснати

Две души сливане викащи. 

бродещи из самота

опитват да намерят своето цяло,

стенейки за любовта духове,

останали без тяло.

 

Нощта завесите си спуща

в нежност двамата прегръща, 

с одеяло от интимност ги завива

Будността в топъл сън приспива.

Слънцето в тъмнината се провира

Двама непознати утрото намира

събудени, объркани смутени

обличат се чужди уморени.

 

И някъде там в небето вписана

остава прегръдката таз

като още една близост бленувана, 

отминала в секунден екстаз.

     

 

 

Фея 

Там от горската дъбрава
малка фея се показа.
И улисана от хорските следи
взе да крачи вместо да лети.
Улиса се към селото да тръгне,
поиска в човек да се превърне.
И скоро заговори като дама, 
обзета от човешка драма
Гора листа вятъра забрави
на дела човешки се отдаде.
И всичко хубаво така звучи
но тутакси забрави да лети!

Вързваха душата ми

 

Вързваха душата ми

от детската градина, през училище, до днес

и родители, роднини и приятели.

И всички те ми мислеха доброто.

Скоро страхове стегнаха тялото ми,

но тя, милата не се предаваше,

все нещо се бунтуваше, все не харесваше,

искаше да е свободна, искаше да е тя.

Днес я погледнах и едва дишаше,

но беше жива и същата, каквато е помнех.

Започнах да я развързвам и да хвърлям 

бяха се впили в нея и на места кървеше,

но знаех, че ще оздравее.

Развързвах, развързвах и я видях оголена.

Беше красива, каквато я помнех.  

Сега нито частица от нея не беше скрита.

Прегърнах я и усетих колко много я обичам.

Тя беше моята, само моята душа!

    - Няма ли да ми е студено сега? – попита тя.

    - Не – отговорих – никога повече няма да гася огъня в тебе!

    - Добре – отговори тя – така и на теб ще е винаги топло!

 

Тя

Тя е момиче, тя е жена.

Тя е копнеж, тя е мечта.

Нежност, красота,

страст и любовта.

Тя е майка, баба, леля,

магьосница и фея.

Тя е войн, тя е мир,

спокойствие и пир

Тя е пара и вода,

въздух и земя.

Тя е лед и мразина.

Тя е огън топлина.

Нявга е богиня,

друг път домакиня.

Мистерия, магия

или просто е Мария.

Познах я също в мойта дъщеря.

Да, всичко това е тя!

 

 

Обичам те

Обичам те, когато ме целуна и каза „Продължавай“.

Обичам те, когото се разсърди, че не казах „Извинявай“.

Обичам те когато прошепна ми „Люби ме“.

Обичам те, щом простена „Станахме трима“.

Обичам те, когато каза ми „До теб съм“.

Обичам те, когато тръгна и продума „Ще се върна“.

Обичам те когато тихичко прошепна „Извинявай“.

Обичам те когато с болка заяви „Прощавам“.

Обичам те дори, когато чух „Няма смисъл“. 

Обичам те в мига, когато казах „Сбогом“.

И още те обичам, защото ме научи

да разбирам думите „Обичам“.

Есен

Есен ли е или още лято?

Слънце, хлад, вик на ято.

Радост, но тъга и страх.

Объркан съм къде, кой бях!

В безгрижие с джапанки прокъсани

със смях в топли нощи, непотърсени.

Дрехи ли? Не ще обличам!

Гол в твоя зной ще тичам.

Ще те пазя лято в мен!

Наречи ме, ако искаш „вдетинен“!

Навън и сняг и мраз да вее

вътре огънят ти ще ме грее

и във всяко есенно листо

ще виждам твоето писмо

с топъл блясък на светулки

и сърце, завито в завъртулки

за безгрижие и волна песен

Дори да го наричат есен!