ПараВи

фантастичен разказ

​​          По лицето на възрастната жена заиграха сенки. Тя забърка чая си с малка сребърна лъжичка и се вгледа във въртящата се течност.  
          – Не искате ли да потърсим нов рехабилитатор? – попита Сияна, прекъсвайки тягостната тишина.
          – Остави! – изрече майка ѝ. Примижвайки надигна поглед и попита: – Ти как си?  
            Момичето се усмихна и отвърна:
          – По-добре от всякога!
            Замълчаха и на заден фон се чу боботенето от звука на новините.            
            Възрастната жена посочи към монитора и продума:
          – За вчера съобщиха триста и петдесет жертви с парализи след „съня“. –  и допълни, клатейки глава: – Ти извади невероятен късмет! Изключенията са само нула цяло и пет процента. Не знам, дали го съзнаваш?
            Сияна довърши чая си и тръгна.

            Пиер караше във височините на града. Скоро намали скорост и внимателно се снижи, приближавайки централната част. В един през нощта движението беше спокойно. Обичаше да шофира през това време на деня. Харесваше му да гледа града отвисоко, прелитайки покрай горните етажи на сградите. Всички те бяха с различна архитектура - някои с цветни огледални стъкла, други с красиви завеси. Понякога по терасите им се носеше музика и се виждаха танцуващи фигури в поредното частно парти.
            Ярък лилав графит на един от покривите му направи впечатление. Огледа се и се върна за да го разгледа. Беше огромен надпис, изрисуван в готически стил, който гласеше:
           „Когато тялото спи, умът се събужда. Ангелът на ПараВи“
            Прибра се вкъщи и отвори компютъра. В мрежата за видео съдържание въведе търсене: „Ангелът на ПараВи“.
            В резултатите се появи поредица от видеа като първите заглавия гласяха:
           „Как да излезем от съня без парализа“
           „Специалните дарове на ПараВи“
           „Защо децата излизат от „съня“ чисти“
            Пусна първото и загледа приятния младеж на видима възраст около тридесет, който говореше за преживяванията си по време на боледуването. Пиер се вторачи в монитора, попивайки всяка дума.
          „...Чистите умове гонят парализата и дори се будят с дар“ - четеше той, когато почувства виене на свят. Опита се да стане, олюля се и падна на стола. Едва разгъна ръката си до телефона и набра 112.

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

услуги за самоиздатели

services for self publishing authors

мина-бяло.png