​​          По лицето на възрастната жена заиграха сенки. Тя забърка чая си с малка сребърна лъжичка и се вгледа във въртящата се течност.  
          – Не искате ли да потърсим нов рехабилитатор? – попита Сияна, прекъсвайки тягостната тишина.
          – Остави! – изрече майка ѝ. Примижвайки надигна поглед и попита: – Ти как си?  
            Момичето се усмихна и отвърна:
          – По-добре от всякога!
            Замълчаха и на заден фон се чу боботенето от звука на новините.            
            Възрастната жена посочи към монитора и продума:
          – За вчера съобщиха триста и петдесет жертви с парализи след „съня“. –  и допълни, клатейки глава: – Ти извади невероятен късмет! Изключенията са само нула цяло и пет процента. Не знам, дали го съзнаваш?
            Сияна довърши чая си и тръгна.
​
            Пиер караше във височините на града. Скоро намали скорост и внимателно се снижи, приближавайки централната част. В един през нощта движението беше спокойно. Обичаше да шофира през това време на деня. Харесваше му да гледа града отвисоко, прелитайки покрай горните етажи на сградите. Всички те бяха с различна архитектура - някои с цветни огледални стъкла, други с красиви завеси. Понякога по терасите им се носеше музика и се виждаха танцуващи фигури в поредното частно парти.
            Ярък лилав графит на един от покривите му направи впечатление. Огледа се и се върна за да го разгледа. Беше огромен надпис, изрисуван в готически стил, който гласеше:
           „Когато тялото спи, умът се събужда. Ангелът на ПараВи“
            Прибра се вкъщи и отвори компютъра. В мрежата за видео съдържание въведе търсене: „Ангелът на ПараВи“.
            В резултатите се появи поредица от видеа като първите заглавия гласяха:
           „Как да излезем от съня без парализа“
           „Специалните дарове на ПараВи“
           „Защо децата излизат от „съня“ чисти“
            Пусна първото и загледа приятния младеж на видима възраст около тридесет, който говореше за преживяванията си по време на боледуването. Пиер се вторачи в монитора, попивайки всяка дума.
          „...Чистите умове гонят парализата и дори се будят с дар“ - четеше той, когато почувства виене на свят. Опита се да стане, олюля се и падна на стола. Едва разгъна ръката си до телефона и набра 112.