ПараВи

фантастичен разказ

Роботът я понесе с металните си ръце, изкарвайки я на пясъка. Беше се нагълтала със солена вода и кашляше, присвивайки се в конвулсии. Успя да се успокои и погледна към слънцето. Примигна за да свикне със светлината и отърси глава от шума, който все още се носеше в ушите ѝ. Започна да усеща студа и затрепера. Обгърна с ръце тялото си и се огледа. 
             Роботът стоеше и я гледаше с безжизнения си поглед. 
          – Беше отправено обаждане към 112! – съобщи машинният му глас. – Пътуват насам. Жизнени показатели в норма. 
 
             Сияна стана, олюлявайки се и тръгна към купчината дрехи, които си спомни, че беше оставила наблизо.
          – Моля изчакайте тук, в противен случай няма да Ви намерят! – предупреди роботът, но тя го подмина. 
             Облече се и влезе в гората, където морският вятър се усещаше по-слабо. Закрачи по една от пътеките и спомените нахлуха в ума ѝ: „Не можеш да плуваш като риба, ние сме човеци!“
             Изсъхналите клонки прaщяха под стъпалата ѝ. Гората просветля и дърветата oредяха. Скоро излезе на мястото, където беше паркирала автолета. Зададе цел: „У дома“ и излетя. 

            Топлата вана постепенно възвръщаше силите ѝ. Чувстваше как кръвта отново циркулира по тялото ѝ и почти заспа. 
            Носеше се из сините води и не чувстваше ни страх, ни безпокойство. Съзнанието ѝ плуваше в кристална яснота. Водорасли витаеха във формата на зелени парцали и един погали лицето ѝ. Огромна медуза затанцува с пипалата си, оцветявайки се в розово. Тогава изведнъж усети железните ръце, които я затеглиха нагоре. 
          – Пусни ме, пусни ме! – викаше с все сили, но гласът ѝ не излизаше.                         
            Стресна се от металния звук на крана с топлата вода, който внезапно спря да тече. 
            Отвори очи и се огледа. Излезе от ваната и облече топлия халат. 

           Пиер приключи работния си ден и заключи лабораторията. Качи се на автолета и зададе цел: „Звездна среща“. 

            Влизайки в бара, кълба от розоволилав пушек със сладък мирис го посрещнаха. Роботът-домакин гo заведе в свободно сепаре. Пиер се разположи и свали маската си. Хвърли поглед към останалите гости, но от дистанцията успя да различи само силуети. Спря погледа си на двойката, движеща се по линията „Излизащи“. Мъжът близо на четиридесет и пет, куцаше, подпирайки се на бастун, а жената до него, хванала го под ръка, вървеше приведена с прикрито от пуха на бялата си шапка лице. 

            Коктейл със синя бълбукаща течност се озова пред него и Пиер чу познатия машинен глас: 

          – Комплимент за редовните клиенти! Какво ще желаете?

          – Бира, моля! – поръча той. 

            Отпусна се и загледа повтарящия се надпис на монитора отсреща: „ПараВи 303 води до пълна парализа в рамките на три дни. При първи симптоми потърсете 112. Спазвайте мерките за...“

            Превключи канала на музика и погледна телефона си. Запрелиства непрочетените съобщения. Едно от тях гласеше: „Отивам да плувам. Сияна.”

          – По дяволите! – изригна той и излезе от заведението. Набра номера и заслуша свободния сигнал. Качи се в автолета и потегли. 

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

услуги за самоиздатели

services for self publishing authors

мина-бяло.png