Капки лед

фантастичен разказ

             Детето избухна в плач. 
          – Защо плачеш сега?  
          – Ами притесних се! – отвърна Ива. 
             Джулия усещаше, че страшно ѝ липсва. Искаше да я гушне и успокои. Погали екрана и каза: 
         – Целувам те и те прегръщам. Скоро ще се видим! 
 
            Всеки ден ходеше в гората - там, където хора не стъпваха. Природата връщаше силите ѝ, сякаш постепенно ѝ прощаваше. 
            Пишеше и вдъхновението ѝ растеше. Дървесните елфи заживяваха в своя свят: „Джордж отвори криле и полетя през дърветата. Най-силният от племето - Морис го настигна и се присъедини към летежа му. След него от всички клони заскачаха останалите елфи. Като вълшебни мушици се носеха с пурпурните си криле, кацайки от цвят на цвят. Беше валяло и през капчиците от влага гората изглеждаше лилава.“
          
            Когато минаха петнадесет дни, Джулия си направи изследвания и те показаха, че е напълно оздравяла. 

              Беше облякла красива шарена рокля. Чупливата ѝ коса се спускаше по раменете ѝ. Ива и Ник всеки момент щяха да дойдат. На кухненския плот бяха подредени питка и торта. Знаеше, че много ги обичат. Отвори хладилната камера и помисли, какво да им предложи за пиене, а после се засмя: „Сякаш са специални гости!“. Видя кубчетата лед и в ума ѝ изникнаха онези капки. Усети за миг как гърбът ѝ се вледенява.            
              Пусна вратата на хладилника и тя се затвори.


              Входният звънец иззвъня.

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

услуги за самоиздатели

services for self publishing authors

мина-бяло.png