Капки лед

фантастичен разказ

           Дрънна чашата ѝ за наздраве и изчезна. Джулия видя как той се отдалечава заедно с всички погледи. Отиде при съпругата си, която се обърна и високомерно ѝ махна. Пасажът го следеше в готовност да се отправи, накъдето той посочи. Жените мигаха с изкуствените си мигли и въздишаха. 
           Изведнъж всичко замръзна. Цялата сцена на блясък застина. Джулия размърда ръка и „да, можеше да се движи“. Вдигна чаша и отпи. Огледа се. Имаше чувство, че се намира на дъното на замръзнало езеро. „Горките рибки!“ – помисли и тръгна през вдървените фигури. Заразглежда вцепенените в екзалтация лица. Дори не премигваха. Доближи до блок масата. Взе си хапка със скариди. „Беше вкусна!“ Барманът застинал, държеше в ръка щипка с кубче лед. Две капки се спускаха, замръзнали във въздуха, готови да паднат. 
            Джулия не можеше да откъсне поглед. За пръв път виждаше капки лед. Докосна ги и усети вода по пръстите си. 
           Всичко се раздвижи. Шумът нахлу. Танците, разговорите и усмивките обзеха отново пространството. 
            Джулия се прибра вкъщи и си легна. Беше едва 22:30 часа, но се чувстваше ужасно уморена. Заспа и цяла нощ се въртя. Сънува накъсани неясни сънища. Плуваше сред рибите. Пасажът изведнъж се разбяга. Тя се огледа в едната и другата посока и върху нея падна мрежа. Започна да рита и маха с ръце, но все повече се оплиташе. Ярка светлина я събуди. Слънцето грееше в очите ѝ. Завъртя се за да го избегне, но не можа да заспи отново. Чувстваше се отпаднала. Стана и реши да се затвори вкъщи и да почива.  Сготви си и цял ден гледа филми. 
            Дъщеря ѝ се обади.
          – Да си идвам ли вече? – попита  Ива. 
          – Остани, моля те, и днес при баща си. Чувствам се много отпаднала. 
          – Добре! Как изкара вчера? 
          – Тъпо! – отвърна Джули. 

            Следващата нощ не спа. Когато погледна часовника, беше 5:00 часа. Чувстваше болки по цялото си тяло. Дочака утрото, едва стана и влезе под топлия душ. Приготви си чай и седна пред телевизора. Усети челото си да гори и осъзна, че се е заразила. 
            Измери си температурата. Беше 38,8 градуса. 
          – По дяволите! – изруга.  
            Изчака да стане 9:00 часа и се обади на бившия си съпруг: 
          – Не пускай Ива, разболях се! 
          – Чакай! – попита той. – Искаш ли да ти донеса лекарства и нещо за хапване?
          – Да, моля те! Купи от онези хапчета, които рекламираха.

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

услуги за самоиздатели

services for self publishing authors

мина-бяло.png