Kaрантина

31.03.2020
фантастичен разказ

             Тя погледна съобщението, което изплува на мобилното устройство: 
             „Джейк: Представих си, че си до мен!“
             Джейн обърна екрана към повърхността на масата и зарея поглед през прозореца.
              Отново се стелеше завеса от дъждовни капки. Сивата светлина се провираше и създаваше усещане за равност. Mладата жена стана и се погледна в огледалото. Ъгълчетата на устните ѝ сочеха надолу. Косата ѝ беше идеално изправена, кожата ѝ прозрачно бяла. Върна се на канапето и погледна екрана на телефона.
             Отговори: „И аз.“
             След секунда новополучено съобщение изписука:„Искам да е истина!“
             „То е истина!“ – отговори Джейн.
             „Не искам виртуална!“ – продължаваше Джейк.
             Момичето зае удобна поза, отпускайки гърба си на облегалката и продължи: „Какво имаш предвид?“
             „Да се видим!“ - гласеше отговорът. 
             Джейн написа: „Как?“, но се отказа, поправи въпроса: „Къде?“. Изтри го. Третият опит гласеше: „Не разбирам.“
             Преди да изпрати съобщението видя, че потребителят е офлайн. Стана и се премести на компютъра. След петнадесет минути започваше урокът ѝ. Включи камерата и зачака.

             Сивият му шлифер не спираше влагата, която проникваше до костите му. Мъжът се движеше бързо по празната улица в близост до стените, обграждащи жилищния квартал. Постави ръце в джобовете си и усети гладката повърхност на малката гумена играчка. Извади я и я погледна. Спря и облегна гръб на бетонната ограда. Свлече тялото си, приклякайки. 
           Мечето го гледаше с полуизтритите си черни очи. Нослето му се виреше нагоре, а под него беше изрисувана дъга за усмивка. Чарли стисна юмрук и играчката изписука. Огледа се наоколо. Нямаше никой. Върна ​
мечето в джоба си. Изправи се и продължи. Под яката на шлифера му се стичаха струйки от студени капки, от които настръхваше. Отърси се без да спира да върви.
             Такси прелетя наблизо и той свирна за да го извика. Автолетът обърна и спря на височината на очите му, отвори врати и роботът-шофьор попита:
          – Каква е Вашата дестинация?
          – Кварталът на сирените. – отвърна Чарли.
          – Неоторизиран маршрут! – издрънча металният глас. – Задайте друга дестинация!
          – По дяволите! – извика Чарли.
          – Непозната дестинация! – зацикли роботът.
          – Върви по дяволите! – избухна Чарли, обърна гръб и продължи по улицата.

             Джейн влезе в кухнята и се загледа в снимката, подпряна на хладилника. Под нея пишеше: „Честит рожден ден, Джени! От семейството. 12ти декември 2023 година.“ По навик погледна датата на животомера на китката си. Показваше 25 ти февруари 2033 година.

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

услуги за самоиздатели

services for self publishing authors

мина-бяло.png