Тя погледна съобщението, което изплува на мобилното устройство: 
             „Джейк: Представих си, че си до мен!“
             Джейн обърна екрана към повърхността на масата и зарея поглед през прозореца.
              Отново се стелеше завеса от дъждовни капки. Сивата светлина се провираше и създаваше усещане за равност. Mладата жена стана и се погледна в огледалото. Ъгълчетата на устните ѝ сочеха надолу. Косата ѝ беше идеално изправена, кожата ѝ прозрачно бяла. Върна се на канапето и погледна екрана на телефона.
             Отговори: „И аз.“
             След секунда новополучено съобщение изписука:„Искам да е истина!“
             „То е истина!“ – отговори Джейн.
             „Не искам виртуална!“ – продължаваше Джейк.
             Момичето зае удобна поза, отпускайки гърба си на облегалката и продължи: „Какво имаш предвид?“
             „Да се видим!“ - гласеше отговорът. 
             Джейн написа: „Как?“, но се отказа, поправи въпроса: „Къде?“. Изтри го. Третият опит гласеше: „Не разбирам.“
             Преди да изпрати съобщението видя, че потребителят е офлайн. Стана и се премести на компютъра. След петнадесет минути започваше урокът ѝ. Включи камерата и зачака.

             Сивият му шлифер не спираше влагата, която проникваше до костите му. Мъжът се движеше бързо по празната улица в близост до стените, обграждащи жилищния квартал. Постави ръце в джобовете си и усети гладката повърхност на малката гумена играчка. Извади я и я погледна. Спря и облегна гръб на бетонната ограда. Свлече тялото си, приклякайки. 
           Мечето го гледаше с полуизтритите си черни очи. Нослето му се виреше нагоре, а под него беше изрисувана дъга за усмивка. Чарли стисна юмрук и играчката изписука. Огледа се наоколо. Нямаше никой. Върна ​мечето в джоба си. Изправи се и продължи. Под яката на шлифера му се стичаха струйки от студени капки, от които настръхваше. Отърси се без да спира да върви.
             Такси прелетя наблизо и той свирна за да го извика. Автолетът обърна и спря на височината на очите му, отвори врати и роботът-шофьор попита:
          – Каква е Вашата дестинация?
          – Кварталът на сирените. – отвърна Чарли.
          – Неоторизиран маршрут! – издрънча металният глас. – Задайте друга дестинация!
          – По дяволите! – извика Чарли.
          – Непозната дестинация! – зацикли роботът.
          – Върви по дяволите! – избухна Чарли, обърна гръб и продължи по улицата.

             Джейн влезе в кухнята и се загледа в снимката, подпряна на хладилника. Под нея пишеше: „Честит рожден ден, Джени! От семейството. 12ти декември 2023 година.“ По навик погледна датата на животомера на китката си. Показваше 25 ти февруари 2033 година.