Писателят създава светове           

 

Словото идва ненадейно, показва ми картина и ме обзема онова топло чувство като да си у дома. Кани ме да хукна след него. Започвам да се чувствам като дете, попаднало в чудодеен лабиринт. Записвам и картините се прожектират като на филм. Всичко се развива толкова бързо, че едва успявам да го следвам. През мен минават настроения, емоции, тъга и радост. Като електричество ме разтрисат. И идва края така неочакван и подреден. Харесвам това чувство като на детство. Не е нужно да правиш нищо, освен да бъдеш там. Чуствам се привилигоравана, че е преминало през мен и като че ли единствената ми задача е да го покажа

​

Да започна да пиша бе изненада за самата мен. Появи в момент, в който бях оставила дългогодишната си кариера, напускайки последната си работа на директор в голяма компания. Завършила съм маркетинг и близо двадесет години бях работила в сферата на бизнеса. Умът ми бе свикнал да мисли за пари. Започнах да обмислям следващото си бизнес начинание тогава без да очаквам се появи писането. Като дете редях стихотворения и съчинявах фантастични разкази, но там, някъде със съзряването ми спрях и така, до днес... Не можех да повярвам, че ще остана в нищото и просто ще пиша. Но този път някой друг вместо мен като че ли решаваше. Всичко друго, с което се захващах се проваляше, включително настъпи и пандемията, помитайки всякакви надежди, че "великите" ми проекти ще се случат.

​

Вече четири години пиша. Осъзнах, че да си писател означава да създаваш светове. Всеки от нас е създател и има дарба, уликите за която лежат в детството. Аз тръгнах подир тях и знам, че следващото, към което ме зове е да покажа историите си на голям екран така, както ми се прожектират. 

​

​

МИНА

​

​