Тя бягаше по улицата. Разпери ръцe и се препъна. Закрачи бързо, докато не стигна масивната дървена порта. Отвори я и влезе. Разкривени лица, пропити със сенки, се обърнаха. Пиянската глъч, която до преди малко проникваше през каменните зидове, изведнъж заглъхна.
   Момичето прекоси кръчмата като бяла сянка през сивия див и седна на бара. Погледи на изненада, любопитство и поквара я следяха. Зад плота стоеше едра жена с румени бузи. Тя избърса с кърпа бара пред момичето, надвеси се и шепнешком попита: 
   - Какво търсиш? - направи пауза, огледа се и продължи: - Не си в безопасност сред всички тези жадни мъже. 
   - Крилете си! - изрече момичето като бялото ѝ лице остана в сериозно изражение. 
   Жената зад бара  разтвори широко очи и след кратко мълчание продължи:
   - Май ти трябва питие. 
   Напълни голяма халба с тъмна бира и я стовари на плота, разливайки част от пяната. 
   - Черпя те с първото. Тук малко жени се осмеляват да влязат. Поне не и такива .- направи отново пауза, оглеждайки странната посетителка. 

    Мъж с повехнало лице и каубойска шапка приближи до бара, рязко издърпа стола до момичето и стовари едрото си разкривено тяло. От другата ѝ страна седна млад мъж с пожълтяло лице и потъмнели очи. По ръцете му личаха изпънати от напрежение жили. Момичето  остана неподвижно с вперен поглед в стената зад бара. Голямата халба с тъмна течност стоеше недокосната, отразявайки разкривените светлини. 
   - Какво прави слънце като теб тук? - попита младият мъж, плъзгайки изпиващ поглед по тялото на жената. - и каква бяла рокличка само!
   - Крилете ми! - отвърна момичето със сериозен глас без да извръща поглед.
   Мъжът застина за секунди, след което избухна в гърлен смях. 
   - Имаме си объркано агънце тук! - изкрещя той към останалите в кръчмата. Пияната тълпа избухна в пиянски смях, след което утихна. 
   Жената зад бара смръщи вежди и погледна към странната посетителка. Лицето на момичето беше бяло като порцелан, а сините ѝ очи гледаха втренчено в бутилките зад бара. Ръцете ѝ, фини и грациозни, стояха отпуснати върху плота. Съдържателката се наведе към нея и тихичко продума:
   - Трябва да си вървиш, ще ти помогна...
   В този момент младият мъж, който се беше присъединил на бара, стовари жилавата си ръка върху дланта на момичето.  
   - Имам хубави предчувствия за нас! - избоботи с грубия си глас.
   Необичайната гостенка плавно се извърна към него. Бялата ѝ рокля беше очертала деликатното ѝ тяло. А лицето ѝ стоеше замръзнало в спокойно изражение.
   - Предчувствие? - попита тя.
   Мъжът прихна отново в смях и изля остатъка от халбата в гърлото си. В следващия момент започна да се дави. Хвана гърдите си, кашляйки. Друг гост на кръчмата скочи и започна да тупа гърба му. Давещият се падна на пода и в конвулсии издъхна. 
   Момичето погледна трупа, бавно стана от стола и тихо закрачи към вратата. Режещ вик прониза настанилата се тишина. 
   - Кучката е виновна! - един от мъжете сочеше младата жена. 
   Всички бяха вторачили погледите си в нея и за секунда смениха изражението си от сласт в гняв. Едър мъж стана и запречи с огромното си дебело тяло вратата. Всички посетители на кръчмата бяха на крака и запристъпваха към момичето, което спря на няколко крачки от входа. 
   - Кротко, гълъбчета! - плътният глас на съдържателката се изви над мъжкото боботене.     
   - Само някой да я докосне, няма да стъпи повече в кръчмата.
   Тя беше излязла от пространството зад бара и се издигаше с внушителното си тяло в центъра на задименото помещение. 
   - Джак, отдръпни се веднага от вратата! - заповяда тя на едрия мъж, запречил входа. 
   Той като послушно кутре направи няколко крачки встрани.
   Момичето излезе. 
   Мъжете насядаха обратно по местата си и продължиха да пият. Тонът на разговорите им възобнови нормалната си височина. На пода, покрит с чаршаф, лежеше мъртвият мъж. 
   Скоро в кръчмата се появиха докторът и съпругата на починалия. Лекарят установи смъртта и си тръгна. Вдовицата остана и седна на бара точно там, където преди малко стоеше странната посетителка. Жената вдигна недокоснатата халба и отпи. По същия начин впери поглед в бутилките отсреща и дълго време не помръдна. 
   - Искаш ли още една?  - попита кръчмарката, когато чашата остана празна.
   - Как умря? - попита съпругата на починалия. 
   - Задави се докато се смее. - отвърна съдържателката, наливайки от пенестата тъмна течност.
 
   Кръчмата бавно се изпразваше. Бяха останали само няколко играещи на табла мъже. В тишината между пиянските им възгласи се чуваха търкалящите се зарове по дървената плоскост.
   Вдовицата пиеше трета халба и все така безизразно гледаше бутилките на бара. По лицето ѝ нямаше и следа от тревога или тъга. Мъжът ѝ спеше на пода непробудния си сън. 
   - Знаеш ли? - изведнъж продума тя и спря. Кръчмарката остави чашите, които миеше и седна зад бара. 
   - Исках да умре! - продължи тя. - даже се молих, въпреки че знаех ,че не е богуугодно. 
   Кръчмарката си беше сипала някакво гъсто питие и отпиваше с бавни глътки.
   - Знаех, че Господ не може да сбъдне такова желание и си представях как изпраща някой да го изпълни.
   Едрата жена шумно преглътна. После вдигна чаша за наздравица и изрече: 
   - Неведоми са пътищата ...

    Навън в черната нощ бели криле се спуснаха и се сляха с крехкото женско тяло. С порива на вятъра се чу изпляскване. 
   Тишина заля празната улица.