Живот на филия

2019 / из поредицата "Между небето и земята"
Снимката и текстът са обект на закона за защита на авторското право

    Животът литнал от цветното клонче и кацнал на едно глухарче. Там срещнал пчелица, която заговорил:
    –  Как живееш, не те ли е страх, че някой ще те смачка, нарани, отвее?
    – Не, моят живот е посветен на меда. Събирам прашец, после го обработвам и така отново и отново. 
    
    Литнал животът по-нагоре и кацнал на дървесно цъфнало клонче. До него се приземил гарван, който започнал да чисти перата си.
    –  Как живееш? - попитал го животът.
    –  Търся цветни стъкълца, събирам ги и се оглеждам в тях.
    –  Не те ли е страх?
    –  От какво?  
    – Че животът ти ще отмине в събиране на шарени парченца ?
    –  Колкото са повече, толкова по-добре! – отвърнал гарванът. 

    Литнал животът по-нависоко и кацнал на един облак.         
    Облакът го заговорил:
    –  Защо си тук?
    –  Да те попитам как живееш.
    –  Нося се из небето, правя сянка на земята и я разхлаждам с дъждове.
    –  Не те ли притеснява, че може да забравиш и тя да изсъхне или да я наводниш?
    –  Случва се, но какво от това? Тук, в небето, слънцето пак ще изгрее.

    Излетял животът още по-нависоко и стигнал слънцето. Там един лъч го изпепелил. Прахът му посипал облаците и се смесил във водата, която се изливала като дъжд. Паднал долу като бляскаво камъче и един гарван го хванал и занесъл в гнездото си. Малките гарванчета го разчупили на трошички, които паднали в пръстта. От нея пораснали красиви глухарчета. Една пчелица събрала прашеца им и го превърнала в мед.

    Новият живот капнал на филията на малко момче и го попитал:
    –  Мислиш ли. че животът е сладък?
    –  Ще видим! - казало детето и отхапало филията.

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

услуги за самоиздатели

services for self publishing authors

мина-бяло.png