Животът литнал от цветното клонче и кацнал на едно глухарче. Там срещнал пчелица, която заговорил:
    –  Как живееш, не те ли е страх, че някой ще те смачка, нарани, отвее?
    – Не, моят живот е посветен на меда. Събирам прашец, после го обработвам и така отново и отново. 
    
    Литнал животът по-нагоре и кацнал на дървесно цъфнало клонче. До него се приземил гарван, който започнал да чисти перата си.
    –  Как живееш? - попитал го животът.
    –  Търся цветни стъкълца, събирам ги и се оглеждам в тях.
    –  Не те ли е страх?
    –  От какво?  
    – Че животът ти ще отмине в събиране на шарени парченца ?
    –  Колкото са повече, толкова по-добре! – отвърнал гарванът. 

    Литнал животът по-нависоко и кацнал на един облак.         
    Облакът го заговорил:
    –  Защо си тук?
    –  Да те попитам как живееш.
    –  Нося се из небето, правя сянка на земята и я разхлаждам с дъждове.
    –  Не те ли притеснява, че може да забравиш и тя да изсъхне или да я наводниш?
    –  Случва се, но какво от това? Тук, в небето, слънцето пак ще изгрее.

    Излетял животът още по-нависоко и стигнал слънцето. Там един лъч го изпепелил. Прахът му посипал облаците и се смесил във водата, която се изливала като дъжд. Паднал долу като бляскаво камъче и един гарван го хванал и занесъл в гнездото си. Малките гарванчета го разчупили на трошички, които паднали в пръстта. От нея пораснали красиви глухарчета. Една пчелица събрала прашеца им и го превърнала в мед.

    Новият живот капнал на филията на малко момче и го попитал:
    –  Мислиш ли. че животът е сладък?
    –  Ще видим! - казало детето и отхапало филията.