Електричество

фантастичен разказ

          Алекс и Амир се отдръпнаха настрани. Седнаха на земята до близката сграда, покрита с графити и Алекс запали цигара.

          - Трябва да ти споделя нещо! - каза Амир.

          Беше навел поглед към асфалта и чоплеше ронещите се камъчета.

          - Имам видения. - той отвори бутилка с вода, преглътна и продължи: – Мисля, че е след последното хапче.

          Алекс се сепна. Вторачи големите си кафяви очи в него и попита:

          - Колко изпи?

          - Всички. - отвърна Амир.

 

          Когато влязоха в тъмния бар, облаци от дим ги обгърнаха. Силна ритмична музика блъсна Амир в гърдите. Той се огледа, опитвайки да различи разкривените силуети, танцуващи под лъчите на прожекторите. Момиче с къси панталонки, бяла прилепнала блузка и тиранти ги приближи и попита:

          - Какво желаете?

          - Имам среща с Жабока! - каза Алекс, викайки за да го чуе.

          Тя ги заведе на бара, където двама здравеняци с черни костюми и папионки стояха изпънати. Единият от тях изгледа момчетата от глава до пети и отстъпи настрани. Зад тях слаб прегърбен силует на мъж седеше до барплота. Краката му бяха стъпали на най-ниската степенка на стола и сгънатите му колене докосваха лактите.

          Когато видя Алекс, той се извърна към тях и се усмихна широко. Амир не беше виждал по-голяма уста. Очите му бяха изпъкнали от орбитите си, готови да изхвръкнат.

           - Алекс, приятелю, какво те води при мен?

          Здравеняците покриха с гърбовете си Жабока, след като Алекс и Амир седнаха до него.

          - Това е приятелят ми Амир! – изрече Алекс като в гласа му се долавяше напрежение.

          - Е как си, Алекс, доволен ли си от "Розовата енергия"? - Жабокът се разхили шумно, показвайки отново всичките си зъби.

          - Доволен съм! - Амир взе думата и продължи вместо приятеля си. - Но имам видения!

          Жабокът замълча, забивайки поглед в бармана и попита:

          - Искате ли нещо за пиене, момчета?

          - Не! - отвърна Амир

          Барманът постави малка ниска чаша с пушеща течност пред Жабока и той на един дъх я изпи.

          - Дай по още едно на мен и момчетата! – провикна се той.

          Изведнъж стана сериозен. Впи огромните си очи в Амир. На момчето му се стори, че клепачите на Жабока за миг се превърнаха в ципи. Примигнаха и се отвориха.

          - Стават ли реалност?

          - Да! - отвърна Амир.

          - Ха-ха-ха! - Жабокът прихна в гърлен дълбок смях - Това хапче е велико!

          Приведе се към Амир. Дългите му крака почти достигнаха гърдите му и изрече:

          - Виждаш бъдещето, момче. Трябва да ми бъдеш благодарен!

          - Но едно от виденията ми се сбъдна, другите...

          Жабокът го прекъсна нетърпеливо и продължи:

          - Това са сценарии, които могат да тръгнат по пътеката на реалността, а могат и да изветреят. Той запали дълга кафява цигара и издиша голямо кълбо дим със сладко-тежък мирис.

Барманът сервира три чаши със същото питие.

          - Хайде, пийнете да не ме обидите!

          Момчетата надигнаха чаши, поглъщайки топлата течност. Амир усети взрив по цялото си тяло. Забрави всичко. Умът му заброди из дима и започна да разпознава различни аромати. Телата на танцуващите се отдалечиха, превръщайки се в малки шарени топчета. Ритъмът на музиката го понесе по вълните на екстаз, след което се смениха в тъга. Изпъкналите очи на Жабока се облещиха пред него и го върнаха към действителността. Събра ума си от разпилените парченца и попита:

          - Moга ли да избирам какво да се случи?

          Жабокът избухна в гърлен смях. След като се успокои изрече:

          - Всеки иска да е господ, момче!

          Дръпна отново от цигарата си, след което продължи:

          - Всяко видение има улики. Ако гепиш някоя от тях, то се случва. Бъдещето е балон, множество балони, букет от балони. -  Жабокът зарисува из въздуха с дългите си ръце. - Те са навсякъде. Всеки от тях е възможна реалност. Може да отлетят, да се спукат и изчезнат. Но хванеш ли някой за връвчицата, той те поема нагоре и ставаш част от него.

          Както говореше сериозно, Жабокът изведнъж избухна в смях. После прибра усмивката си и изрече:

          - Хайде, тръгвайте или ще пием!

 

          Амир и Алекс се намираха в останките на парк Домини. Някогашните зелени поляни сега бяха покрити с изсъхнала набита пръст. Въпреки че беше Май по високите дървета, едва зеленееше тук там някое листо. Двамата мъже, подпрели гърбове на широк дънер, мълчаха.

          Амир наруши тишината:

          - Няма повече да пия от хапчетата! Искам виденията да спрат. Не ги желая!

          - Чувствам се виновен, човече! - каза Алекс. - Аз те набутах в това.

          - Не си! И сам сигурно щях да стигна до тази глупост.

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

услуги за самоиздатели

services for self publishing authors

мина-бяло.png