Амир му разказа за майка си, допълвайки:

          - С тази заработка няма да издържим, трябват ми още киловати.

Алекс се наведе и

          - Виж, има едни хапчета – нелегални са, но дават три пъти повече енергия.

          Mлъкна за кратко и продължи:

          - Пробвах веднъж и резултатът ми за деня беше по три. Мога да те уредя да си вземеш, но трябва да внимаваш!

          - С какво да внимавам? - попита Амир.

          - С едно, две нищо няма да ти стане! Ако прекалиш, казват, че водят до загуба на памет, припадъци и кой знае какво друго. Викат им: “Розова енергия”.

​

          Амир се качи на велоергометъра и завъртя педалите. Докъдето му стигаше погледа, хора бягаха, гребяха и хиляди устройства отброяваха натрупаната енергия, която системата превръщаше в електричество.

          Всеки обед почиваха заедно с Алекс и после отиваха на строежите. Приятелят му прибра изпразнената от храна кутия в раницата, изтупа ръце и заговори:

​          - Побесняха да строят станции. Къде ще идем днес?

          - На новата, в края на града! – отвърна Амир - За тежката работа сме добре дошли навсякъде!

          Двата силуета с вързани на кръста анораци и момчешка походка тръгнаха.

​

          Лиза стартира със седем спринтьорки и завърши първа. Мускулите ѝ пулсираха с ритъма на марша на победата, който изригна от екрана. Вдигна ръце, махайки и се усмихна. Над образът ѝ изплува надписът: “Енергия за победа! Световният съюз подкрепя спорта“.

Амир подмина небостъргача, на който се излъчваше рекламата и спря пред входа на църквата. Беше едва 7.00 часа и по сивите улици се стелеше мъгла.

Скоро Алекс се появи. Огледа се и му подаде пликче:

          - Нося ти още две! – беше по-нисък, но също толкова жилав и слаб като него.

          - Благодаря! – отвърна Амир.

          - Човече, сигурен ли си, че няма да се прецакаш? – погледът на Алекс шареше нервно.

          - Няма! Ще изчакам да минат няколко дни, а и тялото ми ги приема добре.

Тази вечер Амир отново се прибра с препълнени пакети с храна. Радваше се, когато виждаше светлината на дома си отдалеч.

​

​

          - Жалко за огъня! - изрече майка му. - Баща ти така обичаше камината. Но когато забраниха въглищата, решиха, че и горенето на дърва замърсява въздуха.

          - Разкажи ми за парите! - въпреки че беше на двадесет и седем, Амир излъчваше все още момчешко любопитство.

          - Ти знаеш, казвала съм ти. Бяха всъщност цифри, както и сега киловатите. Сринаха се на петата вълна на пандемията и настана хаос. Тогава възникна Съюзът с новите си стандарти. Никой не очакваше, че липсата на електричество ще го превърне в новите пари.

Амир преглътна и отново попита:

          - Това е заради затварянето на централите, работещи с въглища и атоми, нали?

          - Да, а имаше и много слънчеви генератори - особено в някои страни. Това беше най-чистата и евтина енергия. – казвайки това, погледът на майка му потъмня.

Амир я гледаше и се опита да си я спомни като млада, когато рисуваше. Бил е едва на пет. Съседите му разказваха, че картините ѝ се купували по цял свят. Продавала ги на безценица. Смятала, че творчеството е дар за хората. Баща му я подкрепял. Но всичко приключило, когато той се споминал. Амир помнеше това, как с разпуснатата си дълга коса, събра всички платна и ги изхвърли.

          - Искаш ли да ти купя листи и бои, мамо? - плахо попита той.

Тя се стресна и го погледна така сякаш чу за нещо забранено.

          - Не, Амир, сърцето ми е пусто!

​

​

          Имаме вече 5100 починали от синдрома! - произнесе Председателят на Здравната комисия. - Може би е време да опитаме с вдигане на щита. Ако вирусите се появят, винаги може да го върнем!

          - Населението никога няма да позволи връщането му и сега едва се справяме с протестите. - намеси се Генералният секретар на нациите.

          Събранието се водеше при закрити врати. Членове на комисиите към Съвета носеха бели тоги, отразяващи се в огледалата на овалната зала.

          - Какви са последните данни от „Oтлъчилите се“?- попита Председателят по управление на кризи.

          - Вирусите все още съществуват, но живеят с тях. Някъде са спрели да водят статистика.

          - Вдигнем ли щита, блокадата на Съюза трябва да остане. В противен случай всичко е било напразно! - продължи Председателят на здравната комисия.

          - Трябва да решим какво ще се случи с разменната система. - Секретарят по финансовите въпроси заместваше шефа си. Той беше единственият в Съвета под четиридесет години и нямаше търпение да се докаже.

          - Нужен е преход от поне една година. - продължи младокът.

          - Хората нямат това време! - прекъсна го Председателят на здравната комисия.

- 3 -