Домът на цветята

фантастичен разказ

​​​            Издигнаха се и скоро стигнаха общежитията. Автолетът паркира и фаровете му угаснаха. 
            Мъж с каскет излезе и потъна във входа на сивия блок. 
            Тишината на нощта заличаваше бързо дирите на всяко движение, обвивайки го в забрава. 
            Не след дълго Стив също излезе от превозното средство, носейки голяма бяла кутия с червеното лого на „Напредък“.
            Когато се качи в апартамента, видя, че Меги го чакаше в коридора. Той постави внимателно кутията на пода и я разтвори. Нина излезе усмихната, изпъна ръце и изпя:
          – Та-дааа!
            Меги махна каскета и освободи дългите си коси. Стив потъна в малката кухничка и се върна с две чаши чай.  
          – Аз не искам! – каза детето и седна на пода. Постави Маша до себе си и започна да ѝ говори:
          – Сега сме на гости, трябва да се държиш прилично.
 
             На големия монитор се появи Лев.
          – Как си, маме?
             Меги се замисли още първия път, когато я нарече така, че всъщност е на нейната възраст, но реши, че му прави удоволствие и не го поправи. 
            Той носеше кръгли очила с дебели стъкла, които се местеха по многобройните монитори. Бюрото му беше затрупано с жици, електрически платки, светодиоди и всякакви чаркове. Насред тях до едната му ръка се издигаше голяма зелена купа, в която той непрестанно ровеше и изкарваше остатъци от чипс. Поднасяше ги с внимание към устата си и после бързо ги ​​​сдъвкваше, примижвайки от удоволствие.
          – Какво ще правим? Ново местоживеене? – спря за момент и зарови ръката си в купата, докато щракаше на клавиатурата – Ммм, маме, не са останали местенца май?
          – И аз се безпокоях за това! – отвърна Меги.
            След кратко мълчание Лев продължи:
          – Къде да ви дяна? Три от зоните последната година станаха червени.
            Спря да щрака на клавиатурата и погледна към Меги през монитора. Втренчи малките си очи през дебелите стъкла на очилата и спря да се движи.
            Стив помисли, че връзката е прекъснала, но лампичката на монитора светеше в зелено. След няколко минути Лев подскочи на стола.
          – Измислих, хора, не случайно казват, че съм гений. Домът на цветята!
            Меги погледна към Стив, който тихомълком стоеше и отпиваше от чая.
          – Но, маме, трябва ни разрешение. – продължи Лев.
          – Стив, приятелю, спомняш ли си беглеца, който превози преди години?
            Чернокожият мъж кимна.
          – Той отиде там, спомняш ли си?
          – Не знам, Лев, аз го оставих в гората.
          – Да, да, приятелю, от Дома са предпазливи. Не пускат който и да е без да са сигурни. Ще трябва да искаме разрешение за да ви изпратя – той замълча, забил поглед. После изстреля: – и приключвате с града.
          – Но, но, – Меги се притесни и продължи с въпроса си – не е ли заразно?
          – Къде се намираш, жено, вирус няма отдавна нито тук, нито навън! – той зацъка пак на клавиатурата, вперил очи в единия от мониторите. – Идете ли там, няма връщане, – спря за миг и продължи с усмивка: – но ще имате бонус - слънце. 
После тръшна ръце на клавиатурата и се изправи, изричайки:
          – Гениално! – мониторът угасна.  
             В стаята настъпи тишината. Чу се гласът на Нина, която говореше на Маша.
             Мониторът светна отново и Лев се появи, тръшкайки се на стола.
          – Вижте, сега сериозно. Трябва по техния ред да поискам разрешение. И става бавно да се получи отговор. Може би най-малко три дни. След това ще може да отидете, но само ако са се съгласили.
             Меги погледна към Стив и колебливо изрече:

          – Толкова много време! Мисля, че рискуваме!
          – Стив, приятелю, вземи ги при теб, иначе аз ще ги взема! – Лев се захили като хиена. Подсмръкна, избърса носа си с обратната страна на дланта и отново зае сериозен вид. Беше поставил нова купа - пълна с чипс и гризеше, докато гледаше през монитора.
          – Маме, проверките са засилени, утре може да дойдат в квартала. Останете още тази нощ при Стив и чакайте моя сигнал.
             Видеовръзката прекъсна и екрана стана черен.

             Меги отпи от чая си и продума:
          – Нищо не сме си взели, трябва да се върнем, – беше се обърнала към Стив. Свъси вежди и продължи: – а и не искам да те подлагам на риск.
          – Ще ви помогна, Меги! – очите му бяха топли, изпълнени със загриженост. – Ще останете при мен.
             Меги и Нина спаха тази нощ на дивана в малкия апартамент на общежитието, а Стив легна на кушетката в кухнята. Жилището за пръв път след толкова години беше изпълнено с уют.
             Меги засънува зелена поляна. В далечината виждаше силуета на Марк. Започна да го вика. Побягна към него, но той се отдалечаваше, докато мъглата го погълна. Стресна се и усети, че е обляна в пот. 
             Нина се беше долепила до нея и спеше с разперени ръце. 

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

услуги за самоиздатели

services for self publishing authors

мина-бяло.png