Домът на цветята

фантастичен разказ

            Извади от чантата си животомера и го постави на китката си. С шала, който носеше на раменете си, обви коси. Измъкна от чантата си защитна маска, намести я върху устата и носа си и сложи гумени ръкавици. Приглади шлифера си и излезе от пространството на блоковете. Трябваше да продължи по бившата магистрала, която някога свързваше предградията с мегаполиса. 
             Меги крачеше покрай разбитата мантинела и се взираше в пустошта. Някъде отпред в сивата мъгла се криеше градът.
            Полицейска сирена продъни тишината. Звукът се усилваше и скоро автолет със синьо-червени ивици спря до нея. Мъж с фуражка, маска на лицето и прозрачен шлем отвори страничния люк и изрече:
          – Моля, приближете и се идентифицирайте! – полицаят беше протегнал сканиращо устройство.
            Меги насочи животомера си към него. Мъжът без да вдига поглед от четеца, попита:
          – Каква е целта на излизането Ви? 
             Меги усети студени тръпки.
          – Храна. – отвърна тя.
          – Не знаете ли последните предписания? – намеси се вторият полицай, който стоеше зад пулта за управление. 
            Младата жена пристъпи нервно от крак на крак и отговори:
          – В Кварталът на сирените не се извършват доставки!

            Униформените мъже се спогледаха и заговориха помежду си. Меги не ги чуваше. Автолетът висеше на крачка от земята. Полицейските му лампи присветваха с ярките си червено-сини светлини. Наоколо се простираше само сивото шосе с полуизтрита маркировка, губеща се в мъглата. Останал знак с обозначение: „Магистрала“ беше огънат в геобразна форма. ​
          – Добре, госпожо, Кварталът на сирените все още не е червена зона. – разпитващият полицай се беше обърнал към нея. – В града има два работещи магазина. Ще ви закараме и после ще Ви върнем за проверка.
            Задната врата на автолета се отвори и Меги влезе. Усети как страхът я обзема. Опитваше се да го подтисне, но той излизаше от гърдите ѝ и се блъскаше в прозрачната преградна стена, която я делеше от униформените мъже.
            Спряха пред супермаркет от веригата „Храна за теб“. Тя влезе. Избра няколко чувалчета с брашно, пакет с вафли от единствения наличен вид и голяма туба със сапун. Огледа се и намери щанд, отрупан с макарони. Събра няколко пакета и продължи. Срещна само една старица, стискаща платнена торба.
          – Мир Вам! – поздрави тя.
             Меги отиде на единствената работеща каса и подаде животомера си за плащане. Очите на касиерката, надничащи над маската, я следяха, докато събираше покупките.
          – Вас ли чакат? – попита тя с дружелюбен глас.
          – Да! – отвърна Меги.
          – Късмет! – каза касиерката.
             А после се наведе под касата и извади синя лъскава опаковка.
          – Това е за Вас. Скоро и без това ще ни затворят!
             Меги погледна към шоколада и се усмихна изпод маската.
          – Благодаря Ви! – отвърна и излезе.

             Когато се качи в автолета, страхът отново се заблъска между стъклата на затвореното пространство. Имаше чувство, че всеки момент ще взриви превозното средство и ведно с полицаите ще изчезне. Подминаваха борд, издигнат в небето. На него мъж с черен костюм и маска държеше в ръцете си малко дете. Надписът гласеше: „Биотех се грижи за Вас!.
            Меги зарея поглед и спомените нахлуха в ума ѝ.

            Беше облякла под предпазния шлифер най-хубавата си червена рокля. Коремчето ѝ вече личеше, но все още беше стройна и атлетична. Напръска се с аромат на жасмин и тръгна. Наближаваше полунощ и улиците бяха тъмни и пусти. Знаеше откъде да мине за да не я хванат патрулиращите роботи. Вървеше под козирките на сградите. Един автолет прелетя и тя се притаи в стряхата на затворен магазин. Чу изписукване и погледна телефона ​​си. Беше получила съобщение: „Не идвай! Има проблем! Изтрий ме!“.

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

услуги за самоиздатели

services for self publishing authors

мина-бяло.png