​​             Меги отгърна дългите си кафяви коси и се обърна в леглото. Седнал, Марк я гледаше. Погали рамото ѝ, наведе се и я целуна.
          – Искам всяка сутрин да се будя до теб! – изрече нежно той.
            Младата жена се усмихна и се мушна под завивките. Беше oтново заспала, когато силно звънене я стресна. Марк постави топлата си длан върху гърба ѝ и изрече:
          – Спокойно, трябва да е доставчик!
            Той изправи атлетичната си фигура и затвори, излизайки от спалнята. Меги стана и засъбира падналите по пода дрехи. Погледът ѝ се връщаше отново и отново към вратата на стаята. След не повече от пет минути Марк се върна.
          – Роботът донесе храна. – каза той.
          – Ти прибра ли обувките ми от коридора?
          – Не вярвам да ги е засякъл. – Мъжът замълча, съблече тениската си и добави: – А и нали е доставчик!
          – Вече си мисля, че и те имат протокол за доноси. – лицето на Меги изглеждаше тревожно. Беше се облякла. Наметна яке и се огледа за чантата си.
          – Не можеш да излезеш сега! – Марк я хвана за ръката. –  Изчакай да се смрачи. Твърде много рискуваме.
​
            Тя остана при него и целия ден правиха любов. Когато си почиваха, хапваха нещо импровизирано и се наслаждаваха на разговорите си. За пръв път от толкова време беше щастлива.
          – Може би трябва да кандидатстваме за „Оплождане“? – каза тя, събра чаршафа около грациозното си тяло и седна в леглото.
          – Искаш дете от мен? – Марк се засмя и я придърпа към себе си.
            Тя се освободи от прегръдката му и продължи:
          – Поне ще можем известно време да живеем заедно!
          – Ти сериозно ли? – попита мъжът.
             Меги не отвърна.
          – Не искам! – отсече Марк и скочи от леглото. Вдигна дънките си от пода и ги обу. Изчезна към кухнята. 
            Меги се уви с чаршафа и го последва. Намери го нервно да рови из хладилника. 
          – Какво ти стана? – попита тя.
          – Няма да вляза в това. – той извади малка бутилка газирана вода и я отвори. Отпи и тръгна към хола.
            Седна на дивана, отпусна се на облегалката и загледа затворените прозорци. Погледът му беше изгубил мекотата си. С левия си крак ритмично потропваше.
            Младата жена приближи и се сгуши в противоположния край на дивана. Марк натисна дистанционното на щорите и отвън изплува мъглива светлина.
          – Виж до какво ни докараха! – той отпи нова глътка и посочи прозореца. – Да си виждала скоро слънце?
          – Не! – отвърна тя, загръщайки голото си рамо.
          – Нищо не им пречи да свалят щита, разбираш ли?
             Меги мълчеше.
          – Вирус няма. Но това не е угодно нито на Биотех, нито на...
             Той спря и я погледна. Усмихна се нервно и каза:
          – За това ме уволниха!
 
          – Марк, бременна съм! – думите на Меги увиснаха помежду им.
             Мъжът продължаваше да гледа прозореца. Тя не беше сигурна, че я е чул. След няколко секунди той се приплъзна към нея и нежно я обгърна. 
          – Обещай ми, моля те, – гледаше я втренчено. Преглътна и продължи: – че дори да не съм до теб, няма да им го дадеш! Обещай!
             Меги свъси вежди. Гласът ѝ отвърна уплашено:
          – Защо говориш така?
          – Обещай ми! – настоя той с онзи сериозен поглед, който ѝ носеше тревога.
          – Обещавам! – изрече тя.