Домът на цветята

фантастичен разказ

​​             Меги отгърна дългите си кафяви коси и се обърна в леглото. Седнал, Марк я гледаше. Погали рамото ѝ, наведе се и я целуна.
          – Искам всяка сутрин да се будя до теб! – изрече нежно той.
            Младата жена се усмихна и се мушна под завивките. Беше oтново заспала, когато силно звънене я стресна. Марк постави топлата си длан върху гърба ѝ и изрече:
          – Спокойно, трябва да е доставчик!
            Той изправи атлетичната си фигура и затвори, излизайки от спалнята. Меги стана и засъбира падналите по пода дрехи. Погледът ѝ се връщаше отново и отново към вратата на стаята. След не повече от пет минути Марк се върна.
          – Роботът донесе храна. – каза той.
          – Ти прибра ли обувките ми от коридора?
          – Не вярвам да ги е засякъл. – Мъжът замълча, съблече тениската си и добави: – А и нали е доставчик!
          – Вече си мисля, че и те имат протокол за доноси. – лицето на Меги изглеждаше тревожно. Беше се облякла. Наметна яке и се огледа за чантата си.
          – Не можеш да излезеш сега! – Марк я хвана за ръката. –  Изчакай да се смрачи. Твърде много рискуваме.

            Тя остана при него и целия ден правиха любов. Когато си почиваха, хапваха нещо импровизирано и се наслаждаваха на разговорите си. За пръв път от толкова време беше щастлива.
          – Може би трябва да кандидатстваме за „Оплождане“? – каза тя, събра чаршафа около грациозното си тяло и седна в леглото.
          – Искаш дете от мен? – Марк се засмя и я придърпа към себе си.
            Тя се освободи от прегръдката му и продължи:
          – Поне ще можем известно време да живеем заедно!
          – Ти сериозно ли? – попита мъжът.
             Меги не отвърна.
          – Не искам! – отсече Марк и скочи от леглото. Вдигна дънките си от пода и ги обу. Изчезна към кухнята. 
            Меги се уви с чаршафа и го последва. Намери го нервно да рови из хладилника. 
          – Какво ти стана? – попита тя.
          – Няма да вляза в това. – той извади малка бутилка газирана вода и я отвори. Отпи и тръгна към хола.
            Седна на дивана, отпусна се на облегалката и загледа затворените прозорци. Погледът му беше изгубил мекотата си. С левия си крак ритмично потропваше.
            Младата жена приближи и се сгуши в противоположния край на дивана. Марк натисна дистанционното на щорите и отвън изплува мъглива светлина.
          – Виж до какво ни докараха! – той отпи нова глътка и посочи прозореца. – Да си виждала скоро слънце?
          – Не! – отвърна тя, загръщайки голото си рамо.
          – Нищо не им пречи да свалят щита, разбираш ли?
             Меги мълчеше.
          – Вирус няма. Но това не е угодно нито на Биотех, нито на...
             Той спря и я погледна. Усмихна се нервно и каза:
          – За това ме уволниха!
 
          – Марк, бременна съм! – думите на Меги увиснаха помежду им.
             Мъжът продължаваше да гледа прозореца. Тя не беше сигурна, че я е чул. След няколко секунди той се приплъзна към нея и нежно я обгърна. 
          – Обещай ми, моля те, – гледаше я втренчено. Преглътна и продължи: – че дори да не съм до теб, няма да им го дадеш! Обещай!
             Меги свъси вежди. Гласът ѝ отвърна уплашено:
          – Защо говориш така?
          – Обещай ми! – настоя той с онзи сериозен поглед, който ѝ носеше тревога.
          – Обещавам! – изрече тя.

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

услуги за самоиздатели

services for self publishing authors

мина-бяло.png