Асансьорът полетя надолу. Неусетно забави движението си и спря. Чу се звън и служителят, носещ името Стив отвори вратите.
- Крайна спирка „Земята“ – провъзгласи тържествено той и търпеливо зачака всички душѝ да излязат. Едни излитаха скорострелно, други бавно напускаха асансьора.
Стив огледа помещението, което беше празно и извика към чакащите на спирката отвън:
- Качвайте се!
а на чакащите и се гмурна в облаците.
Животът литнал от цветното клонче и кацнал на едно глухарче. Там срещнал пчелица, която заговорил:
– Как живееш, не те ли е страх, че някой ще те смачка, нарани, отвее?
– Не, моят живот е посветен на меда. Събирам прашец, после го обработвам и така отново и отново.
Литнал животът по-нагоре и кацнал на дървесно...
