разказ - езотерична фантастика
Асансьорът полетя надолу. Неусетно забави движението си и спря. Чу се звън и служителят, носещ името Стив отвори вратите.
- Крайна спирка „Земята“ – провъзгласи тържествено той и търпеливо зачака всички душѝ да излязат. Едни излитаха скорострелно, други бавно напускаха асансьора.
Стив огледа помещението, което беше празно и извика към чакащите на спирката отвън:
- Качвайте се!
а на чакащите и се гмурна в облаците.
разказ - езотерична фантастика
Животът литнал от цветното клонче и кацнал на едно глухарче. Там срещнал пчелица, която заговорил:
– Как живееш, не те ли е страх, че някой ще те смачка, нарани, отвее?
– Не, моят живот е посветен на меда. Събирам прашец, после го обработвам и така отново и отново.
Литнал животът по-нагоре и кацнал на дървесно...
разказ - езотерична фантастика
Живели някога в едно кралство две принцеси. Родили се в един ден и час, с разлика няколко минути. Кръстили едната Правовяра, а другата Вяра.
Растели и вършели всичко заедно. Правовяра била кротка, смирена и послушна, любимка на бавачките, а Вяра бурна и палава. Правовяра слушала и изпълнявала, каквото ѝ кажели съветниците. А Вяра не им се доверявала и пробвала всичко сама.
разказ - езотерична фантастика
Целунало малкото момче момичето с лице, обсипано от лунички и изрекло:
- Нося ти подарък
В скритите си зад гърба ръце стискало красиво шарено топче.
- Дай ми го! - казало с нетърпение момичето, избърсвайки целувката от бузата си.
Протегнало момчето напред ръка, свита в юмрук, но в момента в който я отворило, силен порив на вятъря разлюлял ръката му и топчето паднало и се търкулило.
разказ - езотерична фантастика
Тя бягаше по улицата. Разпери ръцe и се препъна. Закрачи бързо, докато не стигна масивната дървена порта. Отвори я и влезе. Разкривени лица, пропити със сенки, се обърнаха. Пиянската глъч, която до преди малко проникваше през каменните зидове, изведнъж заглъхна.
Момичето прекоси кръчмата като бяла сянка през сивия див и седна на бара. Погледи на изненада, любопитство и поквара я следяха. Зад плота стоеше едра жена с румени бузи. Тя избърса с кърпа бара пред момичето, надвеси се и шепнешком попита:
- Какво търсиш? - направи пауза, огледа се и продължи: - Не си в безопасност сред всички тези жадни мъже.
- Крилете си! - изрече момичето като бялото ѝ лице остана в сериозно изражение.
Жената зад бара разтвори широко очи и след кратко мълчание продължи: