2019 / Разкази от поредицата "Приказки между небето и земята"

разказ - езотерична фантастика

        Асансьорът полетя надолу. Неусетно забави движението си и спря. Чу се звън и служителят, носещ името Стив отвори вратите.  

        - Крайна спирка „Земята“ – провъзгласи тържествено той и търпеливо зачака всички душѝ да излязат. Едни излитаха скорострелно, други бавно напускаха асансьора.

Стив огледа помещението, което беше празно и извика към чакащите на спирката отвън:

        - Качвайте се!

        а на чакащите и се гмурна в облаците.

        прочетете целия разказ

разказ - езотерична фантастика

           Животът литнал от цветното клонче и кацнал на едно глухарче. Там срещнал пчелица, която заговорил:
         –  Как живееш, не те ли е страх, че някой ще те смачка, нарани, отвее?
          – Не, моят живот е посветен на меда. Събирам прашец, после го обработвам и така отново и отново.  


           Литнал животът по-нагоре и кацнал на дървесно...

        прочетете целия разказ

разказ - езотерична фантастика

               Живели някога в едно кралство две принцеси. Родили се в един ден и час, с разлика няколко минути. Кръстили едната Правовяра, а другата Вяра.

                Растели и вършели всичко заедно. Правовяра била кротка, смирена и послушна, любимка на бавачките, а Вяра бурна и палава. Правовяра слушала и изпълнявала, каквото ѝ кажели съветниците. А Вяра не им се доверявала и пробвала всичко сама.

        прочетете целия разказ

разказ - езотерична фантастика

                  Целунало малкото момче момичето с лице, обсипано от лунички и изрекло:

                - Нося ти подарък

В скритите си зад гърба ръце стискало красиво шарено топче.

                - Дай ми го! - казало с нетърпение момичето, избърсвайки целувката от бузата си.

Протегнало момчето напред ръка, свита в юмрук, но в момента в който я отворило, силен порив на  вятъря разлюлял ръката му и топчето паднало и се търкулило.

        прочетете целия разказ

разказ - езотерична фантастика

               Тя бягаше по улицата. Разпери ръцe и се препъна. Закрачи бързо, докато не стигна масивната дървена порта. Отвори я и влезе. Разкривени лица, пропити със сенки, се обърнаха. Пиянската глъч, която до преди малко проникваше през каменните зидове, изведнъж заглъхна.
             Момичето прекоси кръчмата като бяла сянка през сивия див и седна на бара. Погледи на изненада, любопитство и поквара я следяха. Зад плота стоеше едра жена с румени бузи. Тя избърса с кърпа бара пред момичето, надвеси се и шепнешком попита: 
   - Какво търсиш? - направи пауза, огледа се и продължи: - Не си в безопасност сред всички тези жадни мъже. 
   - Крилете си! - изрече момичето като бялото ѝ лице остана в сериозно изражение. 
   Жената зад бара  разтвори широко очи и след кратко мълчание продължи:

    прочетете целия разказ