Крис беше нов в службата. Синият костюм с червени кантове отиваше на стройния му силует. Носеше фуражката си с козирката надолу за да скрива очите му. Все още се страхуваше някой тук да не го разпознае.

Натисна бутона с онзи важен жест и вратите на асансьора се разтвориха с познатия звънящ звук.

          - Всички за Ниво Две да се качват! - извика гордо Крис.

          Това беше последният етаж, но той беше решил, встъпвайки в длъжност да направи някои нововъведения и го наричаше „Ниво Две“.

          - Младежо, нали най-горе?- попита една от качващите се души във форма на оранжев балон с неравномерни очертания, посочвайки небето.

          - Да, заповядайте! - отвърна Крис със същия тържествен тон, както изискваше протоколът.

          Скоро асансьорът се изпълни. Зелен продълговат силует се промуши и зае пространството  между две едри фигури. Протегна се нагоре, стигна тавана и полази по него.

          - Така ми е по-удобно! - измърмори с плътен глас.

          Крис се изкашля, оглеждайки пълния асансьор

          - Защо кашляш, момче? - попита оранжевата душа като около нея заиграха израстъци, наподобяващи малки огънчета.

          - Останало ми е като навик, докато бях жив.

          - Аха! - завибрираха пламъчетата.

Той натисна бутона за затваряне на асансьора, когато малка червено-лилава точка се вмъкна между плъзгащите се врати. Тя започна да се щура из горното пространство на асансьора, издавайки жужащ звук. Удари се в една от стените и остана залепнала там. Бавно започна да се спуска и розовият малък облак до нея се развика.

          - Какво по дяволите е това?

Притисна се към останалите, отстъпвайки на дистанция от червено-лилавата залепнала точица.

          Синя голяма топка беше спуснала форми на крака и приближи:

          - Боже мой, това дали не е вирус? Ама имате ли право да превозвате вируси?

          Крис махна фуражката и почеса главата си.

          Асансьорът летеше със светлинна скорост нагоре.

          - Боже, то има корона.

          Малки червени фунийки бяха излязли отвсякъде на малката топчица.

          В този момент тя се отскубна от стената и зажужа отново над останалите.

          Всички замърмориха досадени:

          - Момче, имате ли право да качвате вируси?

          Крис извади малък таблет от джоба си и натисна икона „Наръчник за решаване на проблеми“. Запрелиства менютата и се спря на “Проблеми с пътници”. Там стоеше кратък текст: “Обадете се на Охранителна служба – телефон: 444444”

Крис натисна номера и автоматичен женски глас с приятен тон заговори: „Охранителна служба, Асансьори на господ! За общи въпроси - натиснете едно. За проблеми с пътници - изберете две, за неоторизирани пътници – три...“

          Крис прекъсна автоматичния запис, избирайки опция три и гласът продължи: „Всички оператори са заети, моля изчакайте.“ Бавна мелодия се разнесе из асансьора.

          - Заради тая гадина линиите нагоре са претъпкани! - измърмори синият облак.

          Мелодията скоро прекъсна.

          Оранжевата огнена фигура с тих глас заговори:

          - Ако се качи горе – замълча и продължи. – може да се прероди и дали няма да слезе пак като вирус?

- 1 -     

следваща страница >