Асансьорът II

фантастичен разказ

          Крис беше нов в службата. Синият костюм с червени кантове отиваше на стройния му силует. Носеше фуражката си с козирката надолу за да скрива очите му. Все още се страхуваше някой тук да не го разпознае.

Натисна бутона с онзи важен жест и вратите на асансьора се разтвориха с познатия звънящ звук.

          - Всички за Ниво Две да се качват! - извика гордо Крис.

          Това беше последният етаж, но той беше решил, встъпвайки в длъжност да направи някои нововъведения и го наричаше „Ниво Две“.

          - Младежо, нали най-горе?- попита една от качващите се души във форма на оранжев балон с неравномерни очертания, посочвайки небето.

          - Да, заповядайте! - отвърна Крис със същия тържествен тон, както изискваше протоколът.

         

          Скоро асансьорът се изпълни. Зелен продълговат силует се промуши и зае пространството  между две едри фигури. Протегна се нагоре, стигна тавана и полази по него.

          - Така ми е по-удобно! - измърмори с плътен глас.

          Крис се изкашля, оглеждайки пълния асансьор

          - Защо кашляш, момче? - попита оранжевата душа като около нея заиграха израстъци, наподобяващи малки огънчета.

          - Останало ми е като навик, докато бях жив.

          - Аха! - завибрираха пламъчетата.

Той натисна бутона за затваряне на асансьора, когато малка червено-лилава точка се вмъкна между плъзгащите се врати. Тя започна да се щура из горното пространство на асансьора, издавайки жужащ звук. Удари се в една от стените и остана залепнала там. Бавно започна да се спуска и розовият малък облак до нея се развика.

          - Какво по дяволите е това?

Притисна се към останалите, отстъпвайки на дистанция от червено-лилавата залепнала точица.

          Синя голяма топка беше спуснала форми на крака и приближи:

          - Боже мой, това дали не е вирус? Ама имате ли право да превозвате вируси?

          Крис махна фуражката и почеса главата си.

 

          Асансьорът летеше със светлинна скорост нагоре.

          - Боже, то има корона.

          Малки червени фунийки бяха излязли отвсякъде на малката топчица.

          В този момент тя се отскубна от стената и зажужа отново над останалите.

          Всички замърмориха досадени:

          - Момче, имате ли право да качвате вируси?

          Крис извади малък таблет от джоба си и натисна икона „Наръчник за решаване на проблеми“. Запрелиства менютата и се спря на “Проблеми с пътници”. Там стоеше кратък текст: “Обадете се на Охранителна служба – телефон: 444444”

Крис натисна номера и автоматичен женски глас с приятен тон заговори: „Охранителна служба, Асансьори на господ! За общи въпроси - натиснете едно. За проблеми с пътници - изберете две, за неоторизирани пътници – три...“

          Крис прекъсна автоматичния запис, избирайки опция три и гласът продължи: „Всички оператори са заети, моля изчакайте.“ Бавна мелодия се разнесе из асансьора.

          - Заради тая гадина линиите нагоре са претъпкани! - измърмори синият облак.

          Мелодията скоро прекъсна.

          Оранжевата огнена фигура с тих глас заговори:

          - Ако се качи горе – замълча и продължи. – може да се прероди и дали няма да слезе пак като вирус?

© Всички права запазени.  2020, Съдържанието на този сайт подлежи на защита от Закона за Aвторското право.  Книгите на МИНА се издават от издателство Мотиватор 

услуги за самоиздатели

services for self publishing authors

мина-бяло.png